Парламентарните избори в Молдова донесоха категорична победа за проевропейската Партия на действие и солидарност (PAS) на президента Мая Санду, но остават въпроси дали тя ще успее да управлява самостоятелно. При преброени над 95% от бюлетините, PAS получава близо половината от гласовете – около 49%, значително изпреварвайки основния си съперник, проруската Патриотична коалиция, която завърши с малко под 25%. Център-лявата „Алтернатива“ събра около 8%, а още две по-малки формации – „Нашата партия“ и „Демокрация у дома“ – също преминаха 5-процентната бариера за влизане в парламента.
Избирателната активност достигна приблизително 52% – над 1,6 милиона граждани, сред които повече от 243 000 гласа от чужбина. Вотът на диаспората, който все още се доуточнява, изигра важна роля за успеха на PAS. Президентът Санду благодари на гражданите у дома и зад граница, подчертавайки, че високата активност е доказателство за силната обществена подкрепа на демокрацията.
Въпреки убедителния резултат, PAS може да срещне трудности при формирането на стабилно мнозинство в 101-местния парламент. Партията рискува да изгуби пълния контрол, който имаше след изборите през 2021 г. Това отваря възможност за коалиционни преговори – потенциално с „Алтернатива“ или дори с популистката „Нашата партия“ – съюзи, които анализатори предупреждават, че биха били крехки и политически неудобни.
Изборите се проведоха на фона на засилен руски натиск и постоянни обвинения за външна намеса. Молдовските власти обвиниха Кремъл, че е налял огромни средства в кампании за дезинформация и опити за дестабилизация на вота. Киберслужбите съобщиха за опити за кибератаки срещу изборната инфраструктура, които са били неутрализирани в реално време, без да се засегне целостта на изборите. Прокуратурата извърши стотици обиски, свързани с предполагаема изборна корупция, при които бяха арестувани десетки лица.
Денят на вота беше белязан от бомбени заплахи в секции в чужбина, сигнали за незаконен транспорт на избиратели и случаи на снимане на бюлетини. В Приднестровието, проруската сепаратистка област, местните власти обвиниха Кишинев, че е ограничил достъпа до секции, докато молдовските власти посочиха Москва като организатор на хаоса чрез скрито финансиране и дезинформация.
Проруските лидери реагираха незабавно. Бившият президент Игор Додон и лидер на Патриотичната коалиция обвини PAS в изборни измами и призова за масови протести. В изборната нощ негови поддръжници се събраха пред сградата на Централната избирателна комисия в Кишинев. Додон настоя, че ако се докажат „фалшификации“, опозицията ще изисква нови избори.
Международни наблюдатели и анализатори подчертаха както значимостта, така и крехкостта на победата на PAS. ЕС изрази тревога от дезинформация и купуване на гласове, а местни експерти предупредиха, че Русия няма да се откаже лесно от влиянието си и вероятно ще продължи да подкопава стабилността на проевропейското управление.
За много молдовци изборите се възприемат като решаващ момент – избор между по-тясна интеграция с Европейския съюз или завръщане в орбитата на Москва. Поддръжниците на PAS подчертават, че страната трябва да следва европейския си курс с надеждата до 2030 г. да стане член на ЕС. Но икономическите трудности, ниските заплати и социалното недоволство продължават да подхранват скептицизъм, оставяйки политическия пейзаж силно нестабилен.
Молдова – страна с 2,4 милиона души и една от най-бедните в Европа – излиза от изборите с ясен проевропейски мандат, но и с нова политическа несигурност: между стремежа към европейска интеграция и упоритата сянка на руската намеса.
