Станил Йотов
Фейсбук
Понеже моментът е такъв, че всичко живо вече разбира от волейбол и тръпне за утрешния финал, нека припомним за онзи случай от 1970 г. И да не става като тогава, а да видим нашите смелчаци как се преборват за световната титла!
Две точки не достигат на България за златото през 1970 г.
ГУБИМ СВЕТОВНАТА ТИТЛА ПО ВОЛЕЙБОЛ В СТРАШНА ДРАМА
- 4000 души плачат в зала „Фестивална” след злополуката
На 2 октомври ще се навършат 55 години от една от най-големите трагедии в спортната история на България.
На този ден през 1970 г. националният отбор по волейбол пропуска историческия си шанс да стане световен шампион. Съдбата поднася като на тепсия титлата на треньора Димитър Гигов и момчетата му. Нелеп финален гейм срещу Германската демократична република обаче слага край на мечтите.
Как се стига до всичко това?
През 1970 г. България е определена за домакин на световното по волейбол. Моментът е много деликатен, тъй като през лятото на същата година футболните ни национали правят голямата издънка на мондиала в Мексико. След резила никой не иска да ги гледа. На волейболистите е спусната повеля от най-високо място – да правят, да струват, но да не се излагат.
По онова време България разполага с отбор, който е способен да бие всеки съперник. Асовете на състава Димитър Златанов и Димитър Каров от ЦСКА са считани за най-силните волейболисти в света. Като се прибави и домакинският фактор, всички условия да се спечели титлата са налице.
24 отбора пристигат за шампионата, който се играе в София, Ямбол, Хасково и Кърджали.
Още в предварителната група България бие всичко живо като тъпан на сватба, при това все с по 3:0. Без да загубят нито един гейм, нашите отнасят Италия, Белгия, Югославия, Израел и Иран.
След това във финалната група първо бием Япония (3:2), Полша (3:1), Чехословакия (3:1). Прегазваме СССР с 3:0, със същия резултат громим и румънците. Така след 10 поредни победи и геймова разлика 30:4 българският тим се очертава като бъдещ световен шампион. Още повече, че вече се справил с най-силните отбори на планетата – съветския и чехословашкия. Остава само да се изиграе последният двубой – този срещу ГДР.
Специално заради волейболните финали отлагат кръга във футболното първенство на „А” група. Всичко живо сяда пред телевизорите в съботния следобед, за да гледа как смелчаците на Димитър Гигов ще станат световни шампиони.
4000 щастливци с билети успяват да се натъпчат в зала „Фестивална”, която ще бъде арена на финалния сблъсък.
На видно място в ложата се мъдрят другарите Борис Велчев и Венелин Коцев от ЦК на БКП, плюс целият градски комитет на партията. В готовност да обере лаврите там е и председателят на БСФС Трендафил Мартински, тогавашен спортен шеф на държавата.
Никой не предполага, че съперниците от ГДР са способни да ни отмъкнат титлата. Надеждите се засилват, след като България печели първия гейм с 15:10. Във втория обаче гостите си показват зъбите и стигат до успех. Пречукваме ги в третия с 15:7. Немците обаче не се предават и взимат четвъртия гейм с убедителното 15:4. Остава решаващият пети гейм, който ще определи новия световен шампион.
Нашите почват последната битка като фурии.
Димитър Златанов подлага германското поле на истинска бомбардировка. Така за нула време резултатът става 10:1 за България. Още пет точки и сме шампиони.
Германците взимат прекъсване, но и то не помага – 13:5 за България. Вече окачват националния трибагреник на пилона, където трябва да се развее знамето на световния шампион. Всичко живо е на крака и реве: „Шампион, шампион!”
В този момент се случва белята. На две точки от титлата българските волейболисти започват да правят глупости. Един не може да уцели топката, друг се гипсира. На Златанов точно тогава мерникът му става изключително неточен.
Усетили, че сега е моментът за обрат, съперниците от ГДР хвърлят всичко от себе си. Герой става 23-годишният студент от Лайпциг Руди Шуман, който повежда източногерманците към трофея.
На всичкото отгоре нашият треньор Димитър Гигов вече е изчерпал правото си на разрешените смени и не е в състояние да реагира по никакъв начин. Накрая резултатът вече е 15:14 за немците.
При следващата атака Руди Шуман изстрелва топката като бомба в нашето поле и носи титлата на ГДР.
Цялата зала замръзва, чуват се само победните викове „Ахой!” на германците. Осемте отбора, достигнали до финалната група, излизат за награждаването, което се провежда в съвсем погребална обстановка. Вместо „Мила Родино” кънти химна на Източна Германия „Издигане от руините”.
На следващия ден пресата разкъсва злополучните ни национали. „Да си признаем, вече чувствахме как докосваме световната титла... И оттук започна това, което можем да окачествим само с една дума - непростимо. Правехме всичко, за да не вземем поднесената ни като на тепсия световна титла, съобщава „Народен спорт”.
Гневът се изсипва и върху треньора Димитър Гигов. Обвиняват го, че в петия гейм е направил прибързани смени. И когато е трябвало да влее свежа кръв в състава, правото да пусне поне един нов играч вече било изчерпано. Чак по-късно, след много обстойни спортно-технически анализи ще се окаже, че в онези минути българските волейболисти не са действали като отбор, способен да отбележи решаващите две точки.
Румънският съдия, който свири мача България – ГДР 2:3, също е обвиняван, че помогнал на гостите. Въпросът е в това, че по-рано в хода на първенството става скандал между федерациите на България и Румъния. Въпросът бил в това, че наш рефер трябвало да свири мача на власите с Полша, а арбитър от Букурещ да ръководи двубоя ни с ГДР. Румънците предложили на шефа на волейбола ни Кирил Николов да си направим взаимна услуга – българският съдия да бутне едно рамо на румънците, а техният да ни помогне срещу ГДР. Само че нашият арбитър отказал, а румънците губят 2:3 от Полша. От своя страна влашкият рефер помогнал на ГДР срещу България във финалния двубой.
Димитър Златанов разкрива години по-късно цялата история. „В петия гейм поведохме с 13:5. Тогава техният треньор взе прекъсване и им каза: "Всеки отбор в света ще загуби при 5:13. Но вие сте германци и ще победите!" При наш сервис Каров намери на контра Брунко Илиев. Но той пропусна. А ставаше 14:5! В петия гейм румънецът си затрая за друга наша точка.
Обаче турският му помощник се намеси и я отмени.
Публиката във "Фестивална" млъкна.
Получихме психически срив и немците ни обърнаха с 16:14”, припомня по-късно Златанов.
