Лошо е, че 500 хил. българи в момента страдат от това, че нямат вода за пиене и за елементарни нужди - все пак сме в края на първата четвърт на 21-и век. Много съм учуден - създава се борд, министри участват, само че министрите няма да пуснат водата, те и депутатите могат да увеличат финансирането в следващия бюджет.
Това коментира по БНТ проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и ръководител на експедициите до Ледения континент.
Според него у нас имаме цели специалности в университети по архитектура и строителство и в Минно-геоложкия университет, които бълват такива специалисти.
"В тези университети има професори и преподаватели, които цял живот се занимават с вода, има технологии за извличане на прясна вода от река Дунав.
Например в германската провинция Баден-Вюртенберг с 10 млн. жители 30% пият вода от Дунав. А ние бием сондажи, които могат да захранят вилната зона на Плевен, а не град с 80 хил. жители.
Цели пустини в Израел, в Обединените арабски емирства и в Саудитска арабия са цветни градини, а те нямат капка вода. Но чрез осмоза превръщат морската вода в питейна. А ние не се обръщаме към учените", критичен бе проф. Пимпирев.
Той предупреди, че това ни чака - минаваме към полусуха част на климата.
"Полупустиня - това са прогнозите на учените за Югозападна и Югоизточна Европа. Във Франция по крайбрежието има огромна инсталация за пречистване на солена вода, не че нямат вода - те се подготвят за промените в климата, а ние бием сондажи.
Да създадат щаб от хора, които разбират от вода, има такива", настоява проф. Пимпирев. И предупреди, че трябва да се следи и Световния океан - половината от земната повърхност е от океани и трябва да ги запазим.
"България трябва да ратифицира Океанското споразумение, за да ни види светът. Преди седмица Мароко го ратифицира и стана 60-ата държава. Унгария го е ратифицирала, а тя няма дори море, ЕС като цяло го е ратифицирал.
Океанът е чувствителен на замърсяването, а ние с нашия научен кораб "Св. св. Кирил и Методий" правим ценни изследвания. Догодина предстои приемане от ЕК закон за опазване на океаните", заяви професорът.
Той разказа за интересно научно изследване за влиянието на българската бактерия лактобацилус булгарикус.
"Изследването се прави по време на антарктическата ни експедиция - пътуваме 90 дни в двете посоки и 2 месеца там се живее в изолирана среда. Като се върнат, хората са подложени на стрес, трябва да имат повишена имунна защита, която да ги пази от въздействието на всякакви вируси. Тези от експедицията, които приемат тази бактерия, по-лесно преодоляват стреса и са по-неподатливи на заразяване с вируси като си дойдат в Европа.
На 7 ноември следващата година корабът ще тръгне на 4-ата си мисия към Антарктида", разкри още проф. Христо Пимпирев.
Източник: БНТ
