Над 40 милиона лева приход за 2023-а година и 3 милиона повече за 2024-а година отчитат от Центърът за градска мобилност като приход от платеното паркиране. Приходите от зоните, включват SMS-и, талони за паркиране, глоби и винетни стикери за локално платено паркиране. Въпросът за това как се харчат тези пари и дали отиват за ремонт на паркинги и тротоари, обещание давано при разширяването на зоните, се повдига всяка година. А проблемът с паркирането в нарастващата по население столица става все по-осезаем. Неведнъж се е случвало паркирането в София да прераства в напрежение, спорове и дори физически сблъсъци. Наскоро собственоръчно сваляне на скоба завърши с бой между служител на градска мобилност и глобения шофьор, съобщава NOVA.
Заради спор за паркомясто в София се е стигало дори и до прехвърчане на куршуми. На този фон Столичната община стартира онлайн анкета, с която да проучи нагласите и нуждите на гражданите и бизнеса по темата за паркирането в града. В резултат от това от Общината предлагат нови цени за паркиране - 4 лв. за синя зона и 2 лв. за зелена зона.
През миналата година кметът Васил Терзиев съобщи, че в столицата има около 800 000 автомобила като 70 000 са регистрирани само до октомври 2024г. Това означава, че на 1000 души население се падат 700-800 автомобила и предполага затруднения с намирането на място за паркиране. Платените зони за паркиране в центъра на София на седмична база са с висока запълняемост. Средно тя е около 77% като има подзони в идеалния център на столицата, чиято заетост е над 98%. Такива примери са подзона 2 – 98,14% и 3 – 98,54%, които обхващат съответно бул. "Христо Ботев", ул. "Алабин", бул. "Витоша", бул. "Ген.М. Д. Скобелев" и бул. "Витоша", ул. "Алабин", ул. "Граф Игнатиев", бул. "Васил Левски", бул. "Ген. М. Д. Скобелев".
В останалите квартали, в които няма зони пък често се стига и до забранени, но доста популярни решения за паркиране – върху тревни площи, тротоари, кални терени и всяко друго свободно място, което може да поеме един автомобил.
За проблемите свързани с паркирането се говори от години и макар столичани да са ставали свидетели на различни предложения за решение – от разширяване на платените зони до увеличаване на цените, освен увеличаването на зоните през 2021 г. други драстични реформи не са правени през последните години.
След последното разширяване на синята и зелената зона в края на 2021 г. беше решено 30 % от винетните стикери за локално платено паркиране да отиват обратно в съответния район за подобряване на терени за паркиране с компроментирана настилка или „кални точки”.
Попитахме ЦГМ колко терени са подобрени през 2024г. Оттам отговориха, че миналата година е била обявена обществена поръчка за изпълнител, който да извърши ремонти с приходите от локално платено паркиране от 2023 г. Досега са завършени общо 9 терена, като ремонтните дейности продължават и сега, допълват от дружеството. Подобрените паркинги са три в район „Триадица”, един във „Възраждане”, три в „Лозенец” и два в „Оборище”. От дружеството уточняват, че след приключване на всички предвидени ремонтни дейности с текущата обществена поръчка, ще се обяви нова, която ще е за приходите от локално платено паркиране от 2024 г.
Според годишния финансов доклад на дружеството през 2023 г. общият приход от зоните за почасово платено паркиране е 40,4 млн. лв. Приходите от продажбите на винетните стикери е 3,8 млн. лв. Изискването е 30% от приходите от винетните стикери да бъдат заделени за ремонти, това по наша сметка са около 1,1 млн.
Сумата от продадените винетни стикери през 2024 г. възлиза на около 3,98 млн. лв., което означава, че част от тези средства също ще се инвестират обратно за подобряване на зоните с приоритет върху премахването на кални точки.
Какво се случва с останалите средства, например тези от SMS-ите, от които за 2023г. са събрани близо 18 млн. лева?
В момента паркоместата в Синята зона са 12 244, а в Зелената - 21 046. Общият брой на местата в зоните за платено паркиране, буферните и общинските паркинги е 36 614. Приходите от тях възлизат на 18 милиона за 2023та и отново около 18 милиона за 2024та.
В отговор на този въпрос от Центъра за градска мобилност обясняват, че с приходите от паркирането се осигурява издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, осъществява се дофинансиране на транспортната задача, както и други основни дейности, които имат своята социална значимост. Разходите по издаване на карти за преференциално паркиране, както и поддръжка и обозначаване на така наречените индивидуални паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания в близост до техния настоящ адрес, също изцяло се поемат дружеството.
Попитахме дружеството какъв процент от средствата от зоните за платено паркиране за 2024 г. са отделени за издръжката на ЦГМ и какъв за поддържане на зоните, но те ни отговориха както при предишното ни питане, като конкретни суми или проценти за тези разходи не бяха споделени.
В годишните отчети на ЦГМ също няма подробна справка за това как се разходват средствата конкретно от платеното паркиране. Сред разходите, които се покриват влизат и тези за заплати на персонала. Последните доклади показват, че разходите за целия персонал на дружеството от 1319 души от 2023г. възлизат на 41,7 млн. лв. Число, близко до приходите от платеното паркиране за същата година – 40,4 млн. лв.
В годишния финансов доклад на дружеството за 2023 г. пише, че сред основната му дейност е и „финансиране, изграждане, експлоатация и поддържане на паркинги, гаражи и места за паркиране”. Според официалния отговор на Центъра за градска мобилност през последните три години няма изградени нови паркинги. Оттам допълват, че търсят подходящи терени и са изпратили официални писма до всички районни кметове в столицата.
В интервю за „Здравей, България” през май кметът Васил Терзиев съобщи, че до края на 2025 г. ще започне строителство на около 10 нови паркинга в София, като за част от тях вече има проекти в държавния бюджет, отделени са 100 млн. лв. В момента Столичната община разполага с пет буферни паркинга. По думите му проблемът с паркирането е всеобхватен.
„Паркингите – по-голямата част от тях са вкарани като проекти по чл. 113 в държавния бюджет. Отделни 100 милиона по проекти, които ще се реализират. Десетина паркинга ще бъдат започнати тази година. Няма да се реши и със 100 паркинга. Всеки за по 300 коли – това са 30 000 коли, а в София има 1 милион”, коментира тогава Терзиев.
Със строителството на новите станции на метрото е предвиден многоетажен буферен паркинг между две метростанции по протежение на бул. „Царица Йоана” до околовръстното шосе. Планиран паркинг има и на бул. „Владимир Вазов”, при „Арена 8888 София” и на бул. „Цариградско шосе”.
Тарифите за „синя” и „зелена” зона последно са променяни през 2012 г., когато Столичният общински съвет прие таксите 2 лв/час за „синя зона“ и 1 лв/час за „зелена зона“ и въведе съответните месечни и годишни винетни стикери за живеещите в тези зони. За живеещите в „зелена“ зона – 10 лв. на месец и 100 лв. за дванайсет месеца. А за живеещите в „синя“ зона – 15 лв. на месец, 150 лв. за година. За втори автомобил тарифите са двойни, за трети – тройни. Въпреки че живущите плащат за винетен стикер обаче той не им гарантира конкретно паркомясто, а само право да паркират в рамките на съответната зона. Така всеки друг шофьор, който плати почасово паркиране чрез SMS има право да спре на мястото, дори ако там обикновено паркира жител със стикер. Идеята на почасовото платено паркиране е да се ограничава приходящия поток от паркиращи автомобили. Потокът обаче е толкова голям, че рядко в синя и зелена зона се намира нещо свободно.
