Американският президент Доналд Тръмп заяви, че държавите от НАТО трябва да бъдат готови да свалят руски самолети, ако те навлязат във въздушното пространство на съюзниците от Алианса. Коментарът му бе направен по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
На директен въпрос дали НАТО трябва да открива огън по руски самолети, навлезли в небето на страните членки, Тръмп отговори: „Да, така мисля“. Той уточни обаче, че реакцията на САЩ в подобни ситуации ще „зависи от обстоятелствата“, подчертавайки, че Вашингтон остава „със силни приоритети към НАТО“. Президентът похвали увеличените разходи за отбрана в Алианса – от 2% на 5% от БВП – като знак за „голямо единство“.
Изявлението идва след поредица от нарушения на въздушното пространство в Източна Европа. На 19 септември три въоръжени руски изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското небе за 12 минути, прелетяха на 10 километра навътре и се приближиха до Талин, преди да бъдат прехванати. Естонският външен министър Маргус Цахкна определи случая като четвъртото – и най-сериозно – нарушение за годината. Той предупреди, че „бъдещи нарушения ще получат отговор“, включително сваляне на нарушителите, подчертавайки, че защитата на естонското небе е неразривна част от защитата на границите на НАТО. Талин вече задейства консултации по член 4 с партньорите.
По-рано този месец Полша потвърди, че нейните сили са свалили няколко руски дрона по време на масиран удар срещу Украйна – първият известен случай, в който държава от НАТО директно унищожава руски летателни апарати над своя територия след началото на пълномащабната война. Румъния също докладва за многократни дронови навлизания.
Въпреки ескалацията, американският държавен секретар Марко Рубио предупреди, че НАТО не обсъжда системно сваляне на руски самолети, освен ако те не извършат нападения. По думите му стандартният отговор остава прехващане и ескортиране на нарушителите, при запазване на принципа за защита на „всеки сантиметър от територията на НАТО“. Рубио подчерта, че крайната цел е избягване на ескалация, докато се работи за край на конфликта.
На същата среща в ООН Тръмп повтори и дългогодишната си критика към зависимостта на Европа от руските енергийни доставки. Той заяви, че като продължават да купуват руски нефт и газ, някои страни от НАТО „финансират войната срещу самите себе си“. Президентът предупреди, че ако Москва откаже да преговаря за мир, САЩ са готови да наложат „много силен пакет от мощни мита“ срещу Русия – мярка, която според него би могла бързо да сложи край на кръвопролитието, ако Европа се присъедини.
„Китай и Индия са основните финансиращи на войната чрез покупката на руски нефт. Но недопустимо е дори страни от НАТО да не са прекъснали напълно вноса на руска енергия“, заяви Тръмп. Той подчерта, че европейските държави, предвид близостта си до конфликта, трябва незабавно да спрат всички покупки от Москва, в противен случай „губим много време“.
Призивът на Тръмп за единство контрастира с позицията на някои европейски правителства, сред които Унгария, която отново заяви, че няма да се откаже от руските енергийни доставки въпреки настояването на Вашингтон.
