22 септември 1908 г. е един от най-паметните в новата българска история. Тридесет години след Освобождението, след петвековно османско владичество, България се появява на европейската карта като напълно независима държава. Българският княз вече се титулува цар.
На този ден с манифест на цар Фердинад I се отхвърля васалната зависимост от турския султан, наложена от Берлинския договор. Монархът прочита манифеста не случайно в старопрестолния град Велико Търново, в църквата на Асеневци "Св. 40 мъченици" - идеята е да се подчертае приемствеността с Първата и Втората българска държава.
Макар че свети с отразената светлина на 3 март и 6 септември – Съединението (1885) на Княжество България и Източна Румелия, прокламирането на Независимостта е акт с огромно историческо значение, който превръща държавата ни в самостоятелен международноправен субект.
Това е триумфът на една просперираща вече европейска държава, венецът в десетилетните усилия на българите да имат своя държава, елит и самоуправление.
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов.
22 септември 1908 година се превръща в поредния пример (след Съединението) в българската история, когато граждани и управляващи вървят в една посока. Възторгът бил огромен.
В продължение на три десетилетия след 1878 г. България се развива с бурни темпове, но васалният статут пречи на икономическото й развитие и ограничава възможностите й на полето на дипломацията.
Българското княжество например трябвало да се съобразява с режима на капитулациите, наложени на Османската империя от великите сили, предвиждащи преференциален внос на европейските промишлени стоки.
Фердиданд и правителството на Александър Малинов се възползват от изключително благоприятната геополитическа обстановка, за да прогласят българската независимост.
Османската империя е заета с вътрешни проблеми - на 11 юли 1908 г. младотурската революция завършва с успех за реформистите. Българският дипломатически агент в турската столица Ив. Ст. Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната, но София решава да изчака развоя на събитията.
В края на август в Цариград се разиграва нов удобен повод за повече решителност. На 30 август по случай рождения ден на султана е организирана галавечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии с изключение на Ив. Ст. Гешов. Младотурците очевидно искали да подчертаят васалното положение на България. Гешев е отзован, а Портата предприема реципрочно действие, като отзовава комисаря си от София.
Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Ето защо българският княз Фердинанд - той ще приеме титлата цар след обявяването на независимостта, се обръща директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.
На 5 септември 1908 г. избухва стачка на служителите на Източните железници, които формално били собственост на Османската империя, а реално – на германски и австрийски капиталисти. Тъй като Компанията била като държава в държавата, управлението им на българската територия било поето от Дирекция на българските държавни железници, като стачкуващите са заменени от български железничари и военни части. Протестната нота на Портата била отхвърлена.
Премиерът Малинов решава, че моментът за действие е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княза, че „инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта. Нека не се блазним от обещания, нека действаме”.
На 10 септември Фердинанд е приет от император Франц Йосиф в Будапеща с почести, оказвани на независим владетел.
На 16 септември правителството взима решение да обяви независимостта.
На 20 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина.
На 21 септември княз Фердиданд пристига в Русе, а оттам – в Търново.
На 22 септември в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена.
Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г. - 125 милиона франка, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.
Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. По време на социализма Денят на независимостта е смятан за царски празник и не е честван.
Ето и оценката за този ден на историка акад. Георги Марков:
„Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. Денят 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения.
След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.
Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II.
България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н.
Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима."
* * *
МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ
По волята на незабавния цар-освободител, великия братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I
Честит празник, Българи!
