Честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец.
По традиция, днес сутринта във Велико Търново с военен ритуал на царския дворец на Царевец ще бъде издигнат българският трибагреник, напомня БНР - Велико Търново.
Защо независимостта е обявена в Търново и кои любопитни факти съпътстват това историческо събитие?
Провъзгласяването на независимостта не е случен и набързо подготвен държавнически акт. Три пъти преди 1908 година българските държавници са правили опити в тази насока, докато се стигне до паметния 22 септември. Тогава царският влак от Русе спира на гара Две могили, откъдето телеграфически е известен кметът на Търново Иван Вителов, че князът и министрите идват в Търново, за да обявят независимостта. Манифестът е написан "на коляно" от премиера Александър Малинов във влака, а управата на Търново е имала няколко часа време, за да организира посрещането на държавниците.
Не е случайност, че точно в Търново и в църквата "Св. 40 мъченици", изградена като символ на победите на цар Иван Асен Втори, е обявена независимостта през 1908-а година, обяснява историкът Емил Врежаков от Великотърновския исторически музей.
"Независимостта е обявена точно във Велико Търново специално с цел да се подчертае приемствеността в българската държавническа традиция. Самият княз Фердинанд е имал особен сантимент към подчертаването на държавните символи и към момента - че той е наследник на старите велики български царе от Първото и Второто българско царство. Интересен факт е, че с обявяването на независимостта и провъзгласяването на Българското царство се получава един интересен международно-правен парадокс. Младите балкански държави, наследниците на средновековните държави на Балканите - Сърбия, Гърция, Румъния, Черна гора, които са освободени преди нас, са със статут на кралства. Техните монарси са титулувани крале или князе, както ги наричат в имперска Русия тогава. А след обявяването на независимостта българският княз Фердинанд посещава Санкт Петербург, тогавашната столица на Русия, където е приет като цар, т.е. равен на руския император. Геополитическата игра е доста значима в този период. България успява да си извоюва независимост и достойнство в международен план".
Великотърновските първенци и гражданството с особена почит приемат историческото събитие и само три дена след провъзгласяването на Независимостта е взето решението за преименуване на улици в старопрестолния град в чест на държавническия акт.
През годините за честванията на Независимостта във Велико Търново на три пъти са поставяни различни гранитни скулптури на лъв пред крепостта Царевец, разказва историкът Тодорка Недева.
"Имало е издигнати два павилиона на крепостта Царевец – павилион "Независимост" и павилион "Цар Калоян". Интересно е да се знае, че още през 1909 година Търновският градски общински съвет свиква извънредна сесия, на която се взема решение да се отправи молба към 14-ото обикновено Народно събрание на Търновската община ежегодно да се отпускат специални субсидии, които да бъдат свързани с празнични чествания, като акцентът бъде върху българската независимост и с молба и желание центърът на националните тържества да бъде именно Велико Търново като място, където е станало това изключително важно историческо събитие за живота на България. За съжаление, молбата не е удовлетворена най-вече поради вездесъщите и тогава проблеми с финансите, което не пречи на великотърновци през годините да изграждат трайни паметни знаци.
Още през 1912 година в църквата "Св. 40 мъченици" е била поставена и паметна плоча, която е свързана с годишнина от възшествието на Фердинанд на българския престол, а също така и посветена на Независимостта, но за съжаление, при катастрофалното земетресение от 1913 година тази паметна плоча е разрушена".
Едва година след провъзгласяването на Независимостта, по предложение на главния търновски лесничей започва залесяването на хълмовете Царевец и Трапезица. С Независимостта е свързано едно от най-високите държавни отличия, които продължават да се връчват и днес. С това историческо събитие, станало в старопрестолно Търново, са свързани и първите възпоменателни монети в следосвобожденска България, пояснява историкът Тодорка Недева.
"През 1912 година се изсичат две златни монети с номинална стойност 100 и 20 лева. Това са първите възпоменателни монети в новата история на България. Те са посветени имено на Независимостта. Изсечена е в наше време и сребърна възпоменателна монета. Може би, не всички знаят, че най-високото отличие, най-високият орден на Царство България е орденът "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий", който съществува и до днес. Той е единственият орден, който се запазва от периода на новата история до наши дни, макар че сега вече е с променен статут. Този орден е с много строг регламент, с много строг статут, много малко хора са имали право да го притежават. Той също е посветен на българската независимост".
Текстът на манифеста остава за историята и поколенията благодарение на тогавашния кмет на Търново Иван Вителов. На гара "Трапезица" той прави препис от листите на премиера Александър Малинов. Този препис телеграфически се изпраща до всички селища в България, за да се знае какво се случва в Търново по обявяването на независимостта на 22 септември. От преписа на търновския кмет по-късно се прави и художественият препис с осемте висящи печата на министрите, който се съхранява в Националния исторически музей. Вителовият препис на манифеста може да бъде видян в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Независимостта е празник, но и усещане на духа, споделят великотърновци:
"Хубаво е поне един ден в годината българинът да се чувства независим".
"България върви по правия път, ние ставаме притегателен център за единение на всички българи".
"Независимостта е начин на мислене, свободата на мисълта зависи от самия човек".
"Независимостта ни даде възможност ние днес да се развиваме като народ".
