Председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна Агенция „Разузнаване“ и Държавна агенция „Технически операции“ да се избират с решение на Народното събрание и да не се назначават с указ на президента, предлагат депутати от управляващата коалиция - ГЕРБ-СДС, "БСП-Обединена левица" и "Има такъв народ" (ИТН).
Предложенията за законови промени са публикувани на сайта на Народното събрание.
Според действащото законодателство досега председателите на службите за сигурност се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
В средата на август министър-председателят Росен Желязков поиска от парламента законодателни промени, чрез които шефовете на ДАНС, ДАТО, ДАР и главният секретар на МВР да се назначават от Министерски съвет. Мотивът - президентът Радев блокира диалога между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 по отношение на кадровите промени в тези служби.
"Съгласувателните ни писма месеци наред не получават отговор от Президентството за назначения в службите. Парламентът трябва да се произнесе по въпроса дали липсата на титуляри на различните позиции ще се превърне в правило", настоя на 20 август премиерът преди заседанието на правителството. Предложенията за това няма да дойдат от Министерси съвет, каза той и уточни, че те могат да бъдат направени от депутатите.
„За да се възстанови единоначалието в специалните служби, които в момента функционират с изпълняващи длъжността ръководители", мотивира се тогава премиерът.
Във внесените мотиви към законопроекта се посочва, че изборът на председател на ДАНС се крепи на общо съгласие между правителството и държавния глава и, когато такова няма, се блокират важни функции в сферата на националната сигурност. В Конституцията и законите няма механизми за разрешаване на евентуално възникнали конфликти, обясняват управляващите, и това налага органът, останал без титуляр, да се управлява от временен ръководител.
"С предложеното изменение балансът в отношенията парламент - президент - правителство не е нарушен, тъй като в република с парламентарно управление в центъра на този баланс е парламентът", заявяват вносителите.
В началото на септември правителството изпрати на президента искане за съгласуване за Деньо Денев като председател на ДАНС, който в момента е и.ф. Президентът отказа. "Приключих съгласувателната процедура с правителството", заяви днес Радев.
Законодателите предлагат и увеличаване на заместник-председателите на тези служби от двама на трима. Те ще се назначават както досега – от Министерския съвет по предложение на техния ръководител
Според Конституцията президентът има право да издава укази за назначаване и освобождаване само на посланици по силата на чл. 98, т. 6 Конституцията на Република България.
Всички други правомощия, с които понастоящем разполага президентът на Републиката да назначава, споделено с Министерския съвет, главен секретар на МВР, шефове на служби и други длъжности, както и неговите самостоятелни квоти в някои регулаторни и контролни органи (напр. СЕМ, КЗД) не са предоставени пряко от Конституцията. Тези правомощия са предоставени от Народното събрание със закон, съгласно чл. 98, т. 7 КРБ, който дава на парламента такова дискреционно правомощие, според законодателната целесъобразност.
Именно с цел да уплътни балансиращата роля на държавния глава законодателят предоставя тези правомощия на президента.
Тъй като Радев отказва да влезе в своите конституционни задължения - да бъде неутрален и балансиращ фактор, то Народното събрание е задължено да внесе поправки в няколко закона и да отнеме на Радев правото да издава укази за назначения на кадри от системата за сигурността и службите, за да не се парализира и блокира нормалното функциониране на ключови държавни органи.
Става въпрос за измения в Закона за ДАНС, Закона за военното разузнаване и Закона за МВР. С редакция на текстове ще се постанови, че назначаването на директорите на тези служби и на главния секретар на МВР ще става с "решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя", вместо това да стане по силата на указ на президента на републиката, както е до този момент.
Това не е прецедент. Правено е и друг път, когато отношенията между президента и правителството стигат до мъртвата точка, както е днес.
Само преди три години - на 30.11.2022 година, Кирил Петков, Атанас Атанасов и още 20 народни представители от ПП-ДБ внесоха до председателя на Народното събрание Вежди Рашидов четири законодателни предложения, които касаят правомощията на държавния глава по назначаването и освобождаването на четирите властови фигури от сферата на сигурността. С тях се отнемаха от президента всичките му функции по назначаването и освобождаването на висшите ръководства на ДАНС, НСО, МВР, ДАР, като ги даваха на изпълнителната власт и лично на премиера.
Мотивът им тогава беше: "при липса на ефективно взаимодействие между министър-председателя и президента на репубриката СЛУЖБИТЕ И ТЯХНОТО РЪКОВОДСТВО НЕВЕДНЪЖ СА СТАВАЛИ ЗАЛОЖНИЦИ НА ТЕЗИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, което в крайна сметка подкопава доверието в тях и им ПРЕЧИ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ПРАВИЛНО ФУНКЦИИТЕ СИ".
Тогава от ПП-ДБ допълниха: В исторически план се наблюдават прецеденти, при които МС предлага определено лице да заеме позицията на ръководител на служба, но президентът отказва да издаде указ за назначаването му - нещо, което наблюдаваме сега при президента Радев.
"Тази хипотеза наложи за един доста продължителен период от време конкретната служба да се ръководи от лица със статут на "временно изпълняващ длъжността", написаха Петков и Атанасов преди три години.
Същата ситуация е и днес.
Така че настоящото мнозинство вероятно ще използва същите предложения за измененията на законите, дори и същите мотиви.
На президента ще остане правомощието да ръководи НСО.
Президентът ще продължи да издава укази за назначаване и освобождаване само на посланици, тъй като това му правомощие е закрепено в Конституцията, както отбелязахме по-горе.
