Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обяви категорично против предложението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) на 1213 лева от 1 януари 2026 г. В свое официално становище, адресирано до министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, организацията настоява за запазване на сегашния размер на МРЗ и отмяна на формулата за изчисляването ѝ.
Работодателската организация посочва, че предложеното увеличение от 12,6% спрямо сегашния размер от 1077 лева ще има негативно влияние върху пазара на труда в България. Според АИКБ, за последните три години от влизането в сила на автоматичната формула за изчисляване, минималната работна заплата се е увеличила с над 55%, докато икономиката е нараснала едва с около 10%.
"Неадекватната минимална работна заплата разрушава пазара на труда в България, както минималната пенсия разруши справедливостта на пенсионната система", се посочва в становището, подписано от председателя на АИКБ Румен Радев.
Организацията предупреждава за няколко сериозни риска при повишаването на МРЗ – затваряне на предприятия, преместване на производства в чужбина, загуба на работни места и разрастване на сивата икономика. Особено уязвими според работодателите са фирмите, които разчитат на многоброен и ръчен труд с ниска добавена стойност – текстилна промишленост, селско стопанство, хотелиерство, ресторантьорство и охранителна дейност.
Инфлационен натиск точно преди влизането в ЕврозонатаАИКБ изтъква, че предложеното увеличение на МРЗ съвпада с планираното влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2026 г. Според тях, това е особено проблематично, тъй като увеличаването на МРЗ е "един от най-мощните инструменти за стимулиране на инфлацията".
"Вместо да се фокусира върху антиинфлационни мерки, предложението рискува да усили ценовия натиск точно в момента на смяна на валутата", се посочва в становището.
Противоречие с международните нормиРаботодателската организация твърди, че формулата за изчисляване на МРЗ, заложена в чл. 244 от Кодекса на труда, противоречи както на Конвенция № 131 на Международната организация на труда, ратифицирана от България през 2018 г., така и на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
АИКБ посочва, че формулата обезличава ролята на социалните партньори в определянето на минималната заплата, като свежда социалното партньорство до "формална администраторска роля, без реална възможност за влияние".
Според позицията на работодателите, е налице и методологичен проблем – формулата сравнява несъпоставими величини – основна минимална работна заплата с брутна средна работна заплата, което води до изкривяване на данните и необосновано нарастване на МРЗ.
В заключение АИКБ настоява Министерският съвет да оттегли предложението за увеличаване на МРЗ за 2026 г., да запази сегашния ѝ размер, както и в кратки срокове да бъдат предприети действия по отмяна на чл. 244 от Кодекса на труда и да се изработи нов механизъм за определяне на МРЗ с реално участие на социалните партньори.
