За никого не е тайна, че потребителите биват цакани с цените. Има скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и крайните цени за потребителите. Разликата при някои от продуктите е 20-50-100%.
Това заяви пред БНР Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
30% е разликата при киселото мляко, а при сирената разминаването е от порядъка на 70 на сто, каза синдикалистът.Изкуственото завишаване на цените е класически пример за картел, посочи тя, като акцентира върху "непазарно, нелоялно поведение, което съществува и се налага от години назад".
12-13% разлика има в цените между големите и малките търговски обекти, като по-високите цени са в големите. Отчитат се и регионални различия, отбеляза Иванова.
КНСБ наблюдава 21 стоки от първа необходимост, от които 20 хранителни. През юни тази година спрямо същия период на миналата година се регистрира нарастване с над 10% на цените на основни храни, които присъстват ежедневно на трапезата ни. През юли има известно задържане, характерно за летния сезон.
През последните 2 години синдикатът прави сравнително наблюдение на цените в България и в други страни от ЕС. Цената при млякото, сиренето и яйцата у нас е 26% по-висока от средноевропейската, поясни Виолета Иванова.
"По-високи цени от държави, които имат значително по-високи средни работни заплати."
В България с минимална заплата малката потребителска кошница от 20 стоки може да се купи едва 9.7 пъти, докато в Германия това може да се случи 32 пъти, в Румъния – 17 пъти, а в Испания – 22 пъти, коментира синдикалистът в предаването "Преди всички".
30% от населението у нас е в риск от бедност, подчерта в заключение Иванова.
