"Вътре ме чоплеше нещо, да помогна", разказва Даниел, който днес започна новата си учебна година в столичното 26-о училище "Йордан Йовков".
Репортерът и оператор на БНТ Иван Янев първи разказа вдъхновяващата история на момчето от София, което отива през ваканцията при баба си, но вместо със спокойно и безгрижно лято, се сблъсква с огнена стихия. Решава обаче не да си тръгне, а да остане и да помогне с каквото може.
"Видях, нали, че се издига гъст дим в гората и реших да отида да видя какво става. Видях пожарна, полиция и отцепваха района, защото беше се запалило точно до самия град. И нали си казах, ще отивам, ще се подготвя, ще се върна и ще помагам с каквото мога", спомня си Даниел.
На метри от горския пожар Иван Янев среща 16-годишния младеж с черно от саждите лице, но с ведра усмивка.
"Опожарено беше. Всичко беше опожарено около нас. Никой не очакваше там да срещне живо същество, не говорим за човек. В този момент се вдигна прах и от там излезе едно момче с едно малко колело, което от чисто детско любопитство се спря при нас и пита - вие какво правите, той се изненада, че вижда някой там, където не се очаква да има живи същества. Стана ясно, че сме телевизионен екип, че сме там на работа. И докато колегите си подготвиха да работят, аз се заговорих с него, той какво прави там, защото за мен също беше голяма е изненада да се появи някой там, освен пожарникар или горски. А той е едно момче, скромно, целия черен, краката му бяха обгорели, лицето му черно, с една торбичка от противогаз, която беше пълна с бутилки с вода. И се заговорихме, той ми каза ми: "Аз ходя, където видя, че мога да помогна, нося вода и храна на доброволци, на пожарникари", аз изключително много се впечатлих, защото в днешно време, когато ми каза, че е на 16 години, за мен беше още по-голямо от учудването, че толкова малко момче, е само в гората, с колелото, и е тръгнало да помага на пожарникари, на животни в беда, които са в пожара", отбеляза Иван Янев.
Той разказва в новините на БНТ историята на смелото момче и репортажът му се споделя от хиляди хора.
"Но това, което постигна като резултат този репортаж, за мен е истинско удовлетворение, защото много хора се обадиха да благодарят на него. Те нямаха връзка с него, имаха връзка с мен. Всеки изказваше благодарността и казаха, че това момче ги е вдъхновил. Това момче е вдъхновител, човек, който наистина може да промени други съдби на деца, които биха последвали неговия пример. Все пак, ако деца тръгнат и започнат да искат да приличат на Даниел, в гората, когато има пожар, е изключително опасно. Т.е. не трябва да се подценява тази ситуация там по никакъв начин. Този пожар беше един от най-големите в страната. И наистина беше много труден за овладяване. И срещайки го там, в пожара, в нищото, където няма никой. Той е там самичък. Ние сме трима човека, ние сме екип. Дори да ни се случи нещо, сме трима човека, а той е сам."
Момчето обува ботушите на дядо си и не жали сили и време, за да подпомага работата на пожарникари, горски и военни.
Самият той мечтае да стане военен и да следва, след като завърши средното си образование, в Военната академия във Велико Търново.
Източник: БНТ
