Водна криза заплашва България в следващите 15 години, а близо половин милион души в стотици населени места вече живеят при тежък режим на водата. Проблемът се дължи на комбинация от климатични промени, остаряла и амортизирана водопреносна мрежа, лошо управление на сектора и масови кражби. Парадоксално, страната ни има достъп до най-пълноводната река в Европа – Дунав, но на практика не използва нейния ресурс.
Данните за мащаба на кризата са тревожни. Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), 258 хиляди души в 16 града и 290 села изпитват остър недостиг. Информацията на "Зелено движение" е още по-драстична – засегнатите са 462 хиляди българи в 527 населени места.
Един от факторите, които не можем да контролираме, са валежите. От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) съобщават, че само през това лято речният отток, който е основен източник за питейни нужди, е намалял два пъти в сравнение с пролетта. Хидрологът Георги Кошинчанов от НИМХ коментира, че ако тенденцията за липса на валежи продължи, годишният повърхностен воден отток може да падне под 9 милиарда кубични метра, което е изключително ниска стойност спрямо нормата от 17 милиарда за периода 1991 – 2020 г.
Въпреки че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) прогнозира в свой анализ до 2035 г., че страната не е застрашена от воден стрес в общ план, експертите са на друго мнение.
Безобразно лошо управление и огромни загубиСпоред Димитър Куманов от Българската фондация по биоразнообразие, основната причина за кризата е лошото управление на водните ресурси. "След 10 – 15 г. никъде няма да има вода в България, ако продължи тази тенденция на засушаване и не се вземат никакви мерки," коментира той пред "24 часа - 168 истории".
България е световен рекордьор по загуба на вода по водопроводите, като загубите достигат 60%, докато в Европа средният процент е 20. "Дружествата не вземат мерки, а фактурират търговски загуби, които плащат абонатите," допълва Куманов. Според анализ на Световната банка са необходими между 325 и 400 милиона евро годишно за ремонт и подмяна на остарялата мрежа, чиято средна възраст е 36 години.
Парадоксът на река ДунавНай-големият парадокс е, че докато стотици хиляди страдат от безводие, България не използва ресурса на река Дунав. Преди години тръбите на "Напоителни системи" край реката са били откраднати и продадени за скрап, а помпените станции са изоставени. Възстановяването им би струвало десетки милиарди лева, което прави решението на проблема в краткосрочен план почти невъзможно.
Исторически грешки с дълготрайни последициПроблемите с водните ресурси имат и исторически корени. В началото на XX век правителството на Александър Стамболийски пресушава езера и блата, за да осигури земя за 220 000 бежанци. По-късно, по времето на социализма, се извършва масово изсичане на дъбови гори, които задържат влагата, и засаждането на борови насаждения. Те растат по-бързо, но имат плитка коренова система, изискват повече вода и допринасят за изсушаването на почвата.
