За последните 15 години площите, заети с биологично производство у нас, са се увеличили над три пъти. Въпреки това делът на биохраните в България остава едва 3% от общото земеделие, а близо 90% от продукцията заминава за износ. Това обобщи в предаването "Новият ден" Дамян Киречев - главен асистент в катедра "Аграрна икономика" в Икономически университет-Варна.
Българските биооператори залагат основно на зърнени култури като спелта, овес и ръж, на етерични масла – предимно лавандула, както и на животновъдство. Българските биопродукти са изключително ценени извън пределите на България, подчерта Киречев.
„Биологичното производство означава спазване на естествените процеси, намаляване на синтетичната химия и категорично недопускане на ГМО. Всичко това се контролира от строга система, а гаранция за потребителя е логото – зеленото листо със 12 звезди на ЕС“, допълни специалистът.
Едва 40% от българските потребители са склонни да платят повече за биопродукти. Въпреки че българинът иска да подкрепя родното производство и да се храни здравословно, обаче, той не винаги е готов да плати повече за този лукс, отбеляза Киречев.
Причините биохраните в България да поддържат висока цена са комплексни - това се дължи както на по-ниските добиви, така и на повече ръчен труд, използване на алтернативни и по-скъпи торове, както и специфични условия за отглеждане. Биологичното производство е инвестиция, а не бърз бизнес, подчерта Киречев.
