За мнозина това е ден на социална промяна, за други – черна дата, белязана от насилие и ликвидиране на демокрацията.
На 9 септември България помни събитие, което до днес разделя общественото мнение. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Преминаването на властта се извършва с подкрепата на Трети украински фронт на Червената армия.
След тези събития страната преживява мащабна политическа, икономическа и социална трансформация. България прекъсва отношенията си с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
С промяната обаче идват и насилие и репресии. В първите месеци след 9 септември се наблюдава вълна от масови беззакония, която властите постепенно поставят под контрол чрез създаването на т. нар. "Народен съд" в края на 1944 г. По различни оценки, броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души, включително министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници и учители.
Оценката на историческите събития остава предмет на дебат. Преди 1971 г. историографията по пропагандни причини описва 9 септември като "народно въстание". След това, до политическите промени през 1989 г., датата се определя като "социалистическа революция". След падането на социализма събитието често се квалифицира като "военен преврат".
Историята на 9 септември 1944 г. остава разделяща тема за българското общество – едновременно символ на коренна промяна и напомняне за жертвите на политическото насилие.
