Популярните изкуствени подсладители, съдържащи се в безалкохолни напитки, енергийни напитки, ароматизирани води, различни храни и нискокалорични десерти, могат да окажат негативно въздействие върху мозъчното здраве, сочи ново бразилско изследване, публикувано в списание Neurology.
Проучването обхваща 12 772 възрастни с средна възраст 52 години, проследени за период от осем години. Участниците попълвали въпросници за хранителните си навици и периодично преминавали когнитивни тестове за памет, езикови и мисловни способности. Анализът се фокусира върху седем подсладителя: аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, ксилитол, сорбитол и тагатоза.
Резултатите показват, че при хората, консумирали най-много изкуствени подсладители (средно 191 милиграма на ден), когнитивният спад е с 62% по-бърз в сравнение с тези, които приемали минимални количества (средно 20 милиграма дневно). Разликата отговаря на около 1,6 години „допълнително остаряване на мозъка“. Всички подсладители, с изключение на тагатозата, били свързани с ускорено влошаване на паметта.
Особено уязвими се оказали хората под 60 години и пациентите с диабет, докато при участниците над 60 години връзка не е установена. Авторът на изследването, д-р Клаудия Кимие Суемото от Университета в Сао Пауло, коментира, че макар подсладителите да се възприемат като „по-безопасна алтернатива на захарта“, резултатите показват, че честата им употреба в средна възраст може да бъде вредна.
Американският семеен лекар д-р Бринта Васагар, която не е участвала в проучването, подчерта, че макар връзката между подсладителите и когнитивния спад да е установена, причинно-следствена зависимост все още не е доказана. Според нея за повечето хора най-добрата стратегия е умерена употреба и предпочитане на натурални източници на сладост като плодове или мед.
В същото време представители на индустрията напомнят, че ниско- и безкалоричните подсладители са сред най-стриктно проучваните хранителни съставки и тяхната безопасност е потвърдена от регулатори като Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) и Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). От Съвета за контрол на калориите подчертават, че изследването има ограничения, включително това, че се разчита на самоотчитане от страна на участниците и липса на доказателства за причинно-следствена връзка.
Проучването е финансирано от бразилското Министерство на здравеопазването, Министерството на науката, технологиите и иновациите и Националния съвет за научни и технологични изследвания. Авторите призовават за бъдещи изследвания с по-прецизни методи, включително невроизобразяващи технологии, за да се установи по-точно дали изкуствените подсладители са фактор за ускорено когнитивно стареене.
*Източник: Факти
