Всяка година ракът отнема живота на почти 19 хиляди българи. Според последните данни на Международната агенция за изследване на рака (IARC) през 2022 г. в страната са отчетени 18 794 смъртни случая от злокачествени заболявания. Новообразуванията са втората водеща причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания и представляват около 16,5% от всички починали през 2023 г., или 258,8 на 100 000 души население. Това са хиляди загубени човешки животи, тежка социална травма и значителен финансов разход за системата на здравеопазването.Сред всички локализации има една група тумори, които са предотвратими – тези, причинени от човешкия папилома вирус (HPV). България регистрира средно над 1000 нови случая на рак на маточната шийка годишно и около 500 смъртни случая. Почти всички от тях са свързани именно с HPV, а вирусът допринася и за развитието на още няколко вида рак. С други думи, говорим за стотици случаи на смърт всяка година, които могат да бъдат предотвратени.Международният опит показва, че ваксината срещу човешкия папилома вирус има ефект. По данните на Международната агенция за изследване на рака (IARC) няколко европейски държави постигат значителни резултати в борбата с рака на шийката на матката. В Швеция рискът от заболяване е с близо 90% по-нисък при жени, имунизирани преди 17-годишна възраст. В Дания, където ваксинацията е полово-неутрална, обхватът е над 80% както при момичета, така и при момчета. Португалия също показва впечатляващи резултати: ваксинално покритие от 91% за първа доза при момичета и 76% за пълен курс още през 2021 г., съчетано с организиран скрининг с активни покани. Ирландия пък успява да разшири до 78% обхвата сред учениците още през 2022/2023 г., благодарение на училищната си програма.За разлика от тези добри примери, във Франция покритието към края на 2023 г. е 54,6% с една доза при момичетата и едва 25,9% при момчетата, а Полша – въпреки старта на безплатна национална програма през 2023 г. – отчита около 18% обхват при 12–13-годишните след първите шест месеца на кампанията. Най-тежката картина е в Румъния, където всяка година се регистрират над 3 300 нови случая и 1 800 смъртни случая от рак на маточната шийка – показателно какво се случва, когато няма работеща ваксинационна и скринингова политика.У нас ваксината е налична безплатно от 2012 г., а приложението е оставено на доброволен избор, без сериозна организация и кампания, пишат в седмичния си бюлетин от ИПИ, цитирани от "Фокус".Резултатът е силно незадоволителен:– обхватът сред 15-годишните момичета е спаднал от 21% през 2016 г. до едва 7% през 2023 г. За повече от десетилетие (между 2012 -2024г. ) са приложени едва 92 хиляди дози – колкото в една средна по големина европейска държава се поставят за няколко месеца.И все пак има сигнали за промяна. Данните показват, че през 2024 г. броят на момичетата, получили първа доза, е почти два пъти по-голям спрямо 2023 г. Това съвпада с решението на Министерството на здравеопазването да премине към 9-валентната ваксина (с най-широко покритие) и да стартира нова петгодишна Национална програма за превенция на HPV (за периода 2025–2030 г.).Програма, приета от Министерския съвет през април 2025 г., залага няколко важни нововъведения.– Включени са не само момичетата на възраст 10–14 години, но и момчетата (10–14 г.), а до 2029 г. – и догонващи групи до 21 години;– Осигурен е достъп до 9-валентна ваксина, която предпазва от най-честите онкогенни типове вирус;– Предвиждат се информационни кампании и разширяване на мрежата за прилагане чрез общопрактикуващи лекари и регионални здравни инспекции.Програмата е стъпка в правилната посока, но остава да се види дали тя ще остане поредният документ с добри намерения.Дори и при идеален ваксинационен обхват, скринингът остава критичен елемент за ранното откриване и лечението на рака. За съжаление, България е сред малкото страни в ЕС, които нямат действащи национални скринингови програми – не само за рак на маточната шийка, но и за рак на гърдата, дебелото черво и простатата. През годините са се провеждали различни инициативи за скрининг и профилактика, но с недостатъчно широк обхват, липса на координация и ниско ниво на информираност сред гражданите.Липсата на скринингови програми сред населението е още една причина смъртността от предотвратими онкологични заболявания у нас да е сред най-високите в Европа. А опитът на държавите, които успешно се справят с борбата с онкологичните заболявания показва, че превенцията е най-евтиното лечение – вместо да бъдат харчени милиони за късно лечение с неясен изход, далеч по-добър резултат дават ефективна профилактика и превенция.
