"Дали успяхме да постигнем мечтите си? Знаем ли. Опитахме се да превърнем родното си място в елитен курорт. Постарахме се да изпълним несбъднатия блян на нашия покоен баща – яхтено пристанище. Надяваме се да е доволен – там горе...
Градим домове по морето и в планината, обработваме земя в по-
лето. Докато се усетим, компаниите ни станаха 51 – даже ние не
знаем с колко работници и служители. Понякога се чудим, когато
ни наричат „Строители на туризма“, „Властелините на морето“ и
т.н. – така ли е, не е ли така..."
Думите са на Динко Динев, по-големият от братята Диневи, който днес мята зад гърба си своите 60 години. И допълва: "Сигурното е едно. - каквото и да сме постигнали, то се дължи на братската връзка помежду ни – тя е тази, която ни съхрани в сложното време между две хилядолетия".
Динко и Йордан Диневи - ръка в ръка, ръка за ръка, гръб в гръб - тандем, родил една от най-престижните български компании в туризма с етикет за лукс, престиж и доверие; развила и най-мащабната меценатска дейност в последните 30 години в България.
А постигнатото е видимо за всички - туристически и жилищни комплекси, пристанища, ферми, яхтен бизнес, селско стопанство, куртура, спорт...
Зад всичко това стои труд, много труд, умения, визионнерство постоянство и почтеност. Това последното, мнозина ще кажат, че не важи за българските бизнесмени, но братя Диневи са сред малкото изключения.
Да, почтеността им е пословична, а животът им - като филм; пътят - като спирала; ежедневието - подчинено на философията, от която не отстъпват: "Наслаждаваме се, гонейки мечтите си". А гонейки мечтите си създават следа за поколенията. Следват максимата "животът е прекрасен и трябва да му се радваме всекидневно – заедно с приятелите си". Рекапитулацията днес: "Най-смисленото, с което сме се занимавали през изминалите години, са децата и дейността на нашата благотворителна фондация „Българска памет – братя Диневи“. Останалото постепенно отива под графата „Суета“.
Фондацията им е изградила 4 православни храма, подпомогнала е десетки други църкви, построила е и поддържа десетки паметници из цялата страна, подпомага културата и спорта.
Това е днешната картина на едни богати, достойни мъже, осмислили живота си като градеж, който трябва да остане в бъдещето.
БЕЗ НИТО ЕДНА ЗАМЕНКА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА
Но богатството им нито е даденост, нито е наследство. Началото не е затворено в митичните червени куфарчета, раздавани от Луканов, или от взимане-даване с държавата, което да захранва бизнеса.
От голите полянии на Свети влас. Динко Динев в началото на строителството на хотелите
Още през 90-те години на миналия век, едва прохождащите в туризма братя Диневи категорично отказват да правят бизнес с държава, община или други институции. Вероятно са загубили милиони, но пък това ги е направило независими и самостоятелни топиграчи.
В целия си успешен бизнес, който ги изстрелва на върха, братя Диневи нямат нито една заменка с държавни или общински земи, не са участвали в нито една приватизационна сделка, не са получили нито една обществена поръчка, не са се занимавали с акцизни стоки или охранителна дейност.
Възходът им тръгва от голите поляни на Свети влас, от строежи върху частни парцели, които един по един закупуват и застрояват. Живеят с мащабно мислене и бясна скорост. За да израсне от мечтите им днешния бляскав курорт, който мнозина наричат българския Сен Тропе.
2004 година – първа копка на ваканционен комплекс „Лазур“. Дори и първа копка се прави с бял костюм и бели обувки - запазената марка за Динко Динев.
ВЪЗПИТАНИЕ В ПАТРИАРХАЛЕН ДУХ
Да, началото са обраслите с тръни и храсталаци хълмове на затънтеното селце Свети влас с няколко магазинчета и малки кръчми, които отварят само през лятото. И стремежът на родителите да дадат на двете си буйни момчета стабилно възпитание и образование.
"Имахме огромна библиотека, която пазим и до днес, и четяхме много. Бяхме принудени да се упражняваме и на пиано. Единственото пиано в целия район бе в нашата къща! Другите деца ни се подиграваха, ние се ядосвахме, но родителите ни бяха категорични... Представяте ли си – малко селце насред нищото, зиме вият лисици и чакали, и в тази обстановка – звучи класическа музика!", шегува се днес Динко Динев, когато се връща назад в спомените си. Безкомпромисни, майката и бащата успяват да фомират у момчетата фанатична почит към род, семейство и родина, възпитават ги в патриархален дух, чиито правила братята-бизнесмени спазват и до днес.
Майката и Бащата. Иванка и Димитър.
Майката - Иванка Динева с двете си момчета - Динко и Йордан.
Малкият Динко Динев
ОТВАРЯНЕТО КЪМ СВЕТА
Отварянето към света идва от морето - от съседните Несебър и Слънчев бряг, където общуването с туристи от различни страни е първата им житейска школа.
"Особено ни впечатляваха гостите от Западна Европа – англичани, германци, скандинавци. Не можехме да повярваме, че има държави, където всеки човек може да притежава къщи, коли, земя, заводи, ресторанти, че хората могат свободно да пътуват из света. Впечатлени бяхме от всичко – от държанието им, от външния им вид. Чужденците носят дрехи, които никога не си виждал, ухаят на скъпи парфюми, държат се възпитано – това няма как да не впечатли едно селско дете", са първите страници на житейската приказка, която само след десетина години ще ги понесе във вихъра на стремежа им нагоре-нагоре. Още тогава, когато проумяват разликата между нашия и другия, забранения тогава свят, започват да мечтаят глобално.
ПЪРВАТА ФИРМА - ПО УКАЗ 56
Динко Динев регистрира първата си фирма още в средата на 80-те години по прословутия Указ 56. Забелязал тогава, че колите в страната бързо се увеличават, но няма кой да ги ремонтира. И открива гараж за поправка на автомобили - първият голям частен автосервиз в Бургаска област. Няма никакъв опит, едва на 20 години е. Учил е в техникума двигатели с вътрешно горене, но това не му върши работа. И естествено търси специалист. Намира "доктора по двигатели" инженер Грънчев - как убеждава стабилния инженер да си напусне сигурната заплата и да тръгне след мечтата на младежа - остава загадка. Рискът бил е огромен.
Но вероятно Динко е бил толкава запален и убедителен в успеха на начинанието си, че инж. Грънчев му се доверява и ... след месец двамата нямат време да си вдигнат главата от работа. Парите започват да се трупат. Изпитанията - също.
"Спомням си как един следобeд ми докараха стар мерцедес и попитаха може ли да го поправим до сутринта. Казах „Да“. Работих на осветление и през нощта – до 9 часа сутринта без прекъсване. Разглобих и сглобих няколко пъти двигателя, открих повредата и когато собственикът дойде, му предадох колата ремонтирана". И така ще бъде през целия им живот по нататък: риск, упоритост, труд и почтеност.
ПРЕЗ 1989-А СЕ РАЖДА "ДИНЕВИ ГРУП"
Малкият брат Йордан излиза от казармата и двамата с Динко решават да направят решителната си крачка в бизнеса. Наемат за три години паркинга на почивния комплекс „Елените“, до Свети Влас. Явяват се на търг - сами, все още никой не е готов да рискува. Подписват договор за умопомрачаващата сума от 186 000 лева при тогавашна дневна заплата от 10 лева. Нямат никакъв опит, но имат хъс да се развиват извън стереотипите.
По това време животът им нанася първия удар - умира баща им, стожер във фамилията. И момчетата трябва да се оправят сами. "Работехме по 24 часа – няма ден, няма нощ. Не пускахме аванта на никого. Спомням си, че през 1990 година пристигнаха депутатски коли от Великото народно събрание. Казаха ни: „Вдигайте бариерата, в София има промяна, ние сме народни представители, дошли сме на инспекция.“ Казахме им: „Дълбоко не ни интересува кои сте и за какво сте дошли. Ние сме си заложили главата, затова си плащайте или се махайте!“
И ги принуждават да си платят
ПЪРВАТА КЪЩА И ПЪРВАТА СДЕЛКА С ИМОТИ
През 1988 година построяват първата си семейна къща. Йордан Динев вече е семен. В община Несебър по това време е имало програма за млади семейства – по нея му отпуснали 200 кв метра в Свети Влас, за да си направи къща. Сключват договор с пловдивското предприятие „Автоелектроника“, които му заемат 60 000 лева срещу задължението да им построят почивна база – семеен пансион с 10-15 стаи, който техните работници да ползват за 20 години. Проектират къщата на пет етажа – три за „Автоелектроника, а останалите два – по един за братята Още тогава държат непременно да бъдат заедно.
И започват да строят. Цялата фамилия е впрегната по градежа на къщата. Дядото е бил професионален зидар, бащата - строител, майката - строителен техник, Йордан е завършил строителен техникум и може и да зида, и да шпаклова. Влачат по скелето кофите с бетон, паралелно със стопанисването на паркинга и още няколкото кафенета, които са наели.
Динко разказва: "Построихме първите два етажа сами – дядо, аз и брат ми. Спомням си, че когато заливахме бетонната плоча на първия етаж, цялото село се събра да гледа. Никой не вярваше, че две млади момчета и 75-годишен дядо ще се справят. Старите майстори цъкаха и пророкуваха, че кофражът няма да издържи, че плочата ще се огъне. Когато приключихме успешно, всички мълчаливо се разотидоха, но ние знаехме: спечелихме уважение".
Щом завършват четвъртия етаж, се появява купувач. Братята продават изгодно два етажа, с които изплащат дълга си към „Автоелектроника“ .
Остават им достатъчно пари, с които наемат работници, довършват сградата и купуват нов парцел.
Цените на имотите почваат да скачат главоломно. Продават на печалба и другите три етажа. Влагат всичките пари за покупка на нови парцели.
Купуват само частни имоти, пазят се от сделки с общината и държавата.
Така започват да строят и да продават.
Живеят по буквално строежите.
"Стояхме на обекта до полунощ, а след това отивахме да чакаме на опашки – за цимент, арматура, други строителни материали. Стоял съм по цели нощи на опашки в циментови заводи, за да осигуря материали за обектите", разказва Данчо Динев.
ПЪРВАТА ПЕЧАЛБА - КЪСМЕТ, ШАНС ИЛИ МНОГО РАБОТА
През 1990 година братя Диневи са едни никому неизвестни селски момчета. Родителите им не са от голямото „добро утро“. Бащата - миньор, свободолюбив, непокорен е чест клиент на ДС.
"Да сте чували миньор да има куфарчета с пари? Как в малкото селце Влас да намерим връзки с големите пари, с червените барони? Никой не ни е носил куфарчета с банкноти, които да перем. Просто открихме пазарна ниша, имахме идея, видяхме възможности, които използвахме", споделя Динко.
Както се казва - били са необходимото място в необходимото време.
Но не са си пропилели времето.
"Обяснявам си нашия успех тогава дори с факта, че погледнахме на спечеленото като капитал за бъдещи инвестиции, а не като ресурс за коли, екскурзии и ресторанти. А бяхме млади момчета и много ни се живееше", спомня си Динко.
Имали са и късмет - задължителен за успеха на един предприемач. Важно е да имаш хъс, да си добре образован в своята сфера, да умееш да организираш хора, но трябва да имаш и зрънце късмет!
А късметът ги следва.
Макар че Динко твърди, че не го е виждал. Той е практичният ум в братския тандем, той пресмята всичко и поема премерения риск."Вероятно сме го спечелили (късмета )в началото на 90-те години. Ние така и не го видяхме „на живо“ - опакован в подредени банкноти. В практиката нещата са по-прости. Тогава още не знаехме за ябълката на Рокфелер, но инстиктивно прилагахме подобен принцип. Спечеленото веднага влагахме в покупка на нови парцели и материали, строяхме и продавахме - и така вече 35 години. Първи в страната започнахме да строими през нощта, на осветление. Големите майстори ни смятаха за луди, а ние просто знаехме защо бързаме – клиентите чакаха и колкото по-бързо завъртим парите, толкова повече ще ги умножим."
Първите копки
"СЕЛЯЦИТЕ ОТ СВЕТИ ВЛАС" ОЦЕЛЯВАТ КАТО ПО ЧУДО В МУТРЕНСКИТЕ ГОДИНИ
"Изтърваха ни, откровен е Динко. Бяхме далеч от София и никой не забеляза, че дърпаме бързо напред. Когато все пак се усетиха и опитаха да ни рекетират, вече беше късно – бяхме набрали достатъчно сила, за да се пазим. Силовите групировки бяха концентрирани в столицата, не им се занимаваше с „дивите селяни от Свети Влас“, както ни наричаха". В онези години мутрите вилнеят в Слънчев бряг, бизнесът на братята не е апетитен за тях. Пък и ничии интереси не пресичат.
Данчо е поетичен и затова е образен: "Какво да ни вземат – кирките и лопатите на работниците ли? Имаше опити да ни плашат. Искаха да припишем част от собствеността си, за да не ни закачат. Всеки, който е правил по-голям бизнес в началото на 90-те, знае каква беше ситуацията тогава. Устояхме. Много бързо научиха нашата максима: "Чуждо не пипаме, но нашето не даваме". Мутрите бяха наясно, че сме готови да умрем, но няма да допуснем намеса в наша собственост. Имаме принцип: Никога не посягаме на чуждото".
Братя Диневи пред построената от тях църква "Свети Власий" в Свети влас.
През 90-те братята разширяват бизнеса си, подчинен вече на стройна организация - създават различни фирми, назначават директори, които управлява вместо тях.
Днес „Диневи Груп“ се състои от 51 фирми и всяка е специализирана в своята област. Развиват успешно селско стопанство – стопанисваме десетки хиляди декара земя. Имат транспортна дейност – рент-а-кар, яхти, самолети, реклама, услуги и много други видове бизнес.
Братя Диневи стават известни построените от тях с десеткит хиляди апартаменти във ваканционните комплекси, но наред с това управляват голям и сложен холдинг с много дейности, които работят в синхрон.
Уважават ги политици и бизнемени. Посрещат в хотелите си президенти, премиери, владици и патриарси. Особена почит изпитват към Симеон Втори. В приятелския им кръг са артисти, писатели, музиканти, журналисти. Могат да си купят къщи в най-екзотичните кътчета на планетата. Но живеят в България. Свети влас и до днес е техният дом, защото "камъкът си тежи на мястото", казва Динко. Семейният им девиз е „Чест и достойнство".
Любо Левчев ги наричаше "странни рицари на духовното".
Радосвет Радев казваше за тях: "Те са в късия списък на хората, забогатели почтено".
Аз бих допълнила, че ако България се управляваше от хора като братя Диневи, България щеше да прилича на днешния Свети влас.
ХОТЕЛ "ЛАГУНА" ГИ ПРАВИ ИЗВЕСТНИ
През 1994 година построяват хотел„Лагуна“ - първият
луксозен четиризвезден хотел по българското черноморие. Като морски хора, израснали край Слънчев бряг, бързо проумяват липсата у нас на места за луксозна почивка. Почти всички хотели по това време са все още социалистически тип, туристите са бедни, България е евтина морска туристическа дестинация.
Братята съзират ниша - появяват се първите богати българи, които търсят скъпа дестинация за почивка. През 1993 купуват мястото, правят проект за хотел с луксозни тематични апартаменти, обзаведени в различен стил, вътрешен и външен басейн, с ресторанти, панорамен бар, хеликоптерна площадка, с обща климатизация. И "Лагуна" изниква - е първият ултрамодерен български хотел по Черноморието.
Сградата е впечатляваща и това им създава име и престиж. Първо идва признание от високия клас клиенти, после - на професионалистите в бранша. Изведнъж в страната се заговори, че Свети Влас е място за луксозна почивка. При Диневи започва да идва т.н. ВИП на България. Този елит бързо усети природните даденостите на Свети Влас, а това помага на братята и за продажбата на апартаментите, които строят.
"Когато правихме басейните в „Лагуна“, с нас се свърза една германска фирма, специализирана в тази област. Те не бяха чували за новостроящ се български хотел с вътрешен и външен басейн – изпратиха специалисти и ни предложиха изгодни условия те да изпълнят поръчката. Разработваха пазара. Когато видяха, че Свети Влас е малко село, ни попитаха защо не сме направили хотела във Варна, Бургас. Но ние знаехме защо... Още като деца в Слънчев бряг ние виждахме как харчат богатите туристи от Запада, как пестят идващите от соцлагера и как българите си броят стотинките. Това бе осъзната цел. Когато започвахме „Лагуна“, ние вече бяхме пътували по най-известните европейски и световни курорти. Познавахме добре най-добрите образци и искахме да създадем луксозно туристическо място от висок клас, което да се различава от Слънчев бряг и другите морски комплекси по онова време", разказва Динко Динев.
"Лагуна" отваря пътя към строежа на ваканционни комплекси от затворен тип. Братята са първопроходци и в този бизнес. Първият комплекс – „Оазис“ построяват на брега на морето в Равда, където привнасят модела от Испания и Италия. Виждат преимуществото на този модел и докато другите се усетят, те построяват още няколко големи комплекса за кратък срок от време. Тогава, в средата и в края на 90-те години, подобен тип строителство развивах само "Диневи груп". На практика братята са без конкуренция – апартаментите се продават като топъл хляб. "Просто открихме пазарна ниша и предложихме качествено строителство. Клиентите дойдоха сами", казва Динко Динев.
ДА ПОСТРОИШ И УЛИЦИ - МИЛИОНИ В ОБЕКТИ, КОИТО ДЪРЖАВАТА БИ ТРЯБВАЛО ДА ПОСТРОИ
Мечтаят да построят частно яхтено пристанище, но нямат парите. Пристанището е тежко инфраструктурно строителство и изисква голяма инвестиция. През 90-те все още набират сила - строят и продават, но нямат мощ, за да реализат идеите си. И решават да събират бизнесмените в селото. Предлагат им заедно да превърнат Свети Влас в туристическо място без аналог – природните дадености на мястото позволяват това. Обясняват начина, по който могат заедно да постигнат целта си - всеки от тях трябва да отделя неголеми средства от печалбите си за обществени инициативи, за реклама, за инфраструктура и т.н.
Не се получава...
И тогава решават сами да инвестират в изграждането на инфраструктурата на селото, защото без хубава инфраструктура не може да се направи луксозна туристическа дестинация. Ако построят супермодерен ваканционен комплекс, но до него няма хубав път, няма медицински център, липсват детски площадки, духовен живот, добри магазини, ресторанти и барове – кой ще си купи жилище?
В продължение на години отделят от чистата си печалба, за да строят улици, магазинчета, ресторанти, площади, тротоари, озеленяване, детски площадки, медицински центрове, амфитеатър, плажове... "До този момент сме вложили милиони лева в обекти, които държавата трябваше да построи", изчислява Динко.
Братя Диневи с майка им и проф. Божидар Димитров.
"МАРИНА ДИНЕВИ" - РЕАЛИЗИРАНА МЕЧТА НА БАЩА ИМ
Марината е идея на баща им. През 80-те години като председател
на морския клуб в селото, той често заставал пред къщата и сочейки с ръка към пустите хълмове, казвал: „Всичко това ще бъде застроено с луксозни сгради, ще има улици, ресторанти, барове. На морето ще има супермодерно яхтено пристанище, където ще акостират яхти от цял свят!“ Местните го гледали снизходително и насмешливо, но години по-късно синовете му реализат тази мечта. Заради това и на марината има бяла мраморна плоча с надпис:„Идеята за това пристанище е на нашия баща Димитър Динев“ – да се знае от нашите деца, от внуците ни, от хората.
Марината е неизменна съставка на целия курорт – част от неговата стратегия. По принцип такова инфраструктурно съоръжение е много скъпо и не може да се изплати само, но създавайки най-луксозния яхтен порт на Черно море, със стилни ресторанти, барове, кафенета, Диневи привличат най-платежоспособните купувачи на недвижимост, най-скъпите туристи. През последните години тук почиват предимно богати хора. Идват яхти от Турция, Румъния, Украйна. Марината им
позволява и да вдигнат цените на имотие – така си връщат вложенията.
Майка и син Диневи.
Създават и доброволен спасителен отряд.
"Вече достатъчно много хора знаят, че Диневи ризорт е уютно и спретнато място, в което можеш да почиваш необезпокоявано – близо до хилядолетния Несебър и в същото време на един хвърлей място от мегаполиса Слънчев бряг, където кипи бурен и шумен живот 24 часа в
денонощието. И ние развиваме това място като семеен курорт с градска инфраструктура", разказва Динко.
Братя Диневи
ЖЕНИТЕ, ДЕЦАТА, ПАРИТЕ, КОЛИТЕ
Динко следва чувствата си през целия си живот. И е откровен:"Имам седем деца от пет жени. Обичал съм и съм бил обичан. В мир съм със себе си. Ние сме здрави и прави мъже, които наистина харесват живота. Следвам чувствата си. Но от друга страна, парите са опасно нещо за всяко семейство. Не всеки може да издържи.
Отнасям се строго с децата си. Аз самият съм възпитаван строго – без излишни глезотии. Баща ни казваше така: "Мъжко дете се целува само когато спи. То трябва да стане корав мъж. Дъщерите са друго нещо – те са принцеси, които няма как да не поглезиш. Но така или иначе, при
моите деца няма нищо излишно. Получават всичко необходимо, ако искат да получат качествено образование. Всичко останало трябва да си го заработят". Децата му получават най-доброто образование и се връщат да работят в семейните фирми.
Най-големите синове Димитър и Георги са завършили бакалавърска и магистърска степен в „Кеймбридж“, Англия. Двете дъщери, сред изцяло мъжкото присъствие от наследниците на Диневи, са избрали перспективни професии. По-голямата – Александра, е завършила „Архитектура“ в University of Greenwich в Лондон и отскоро работи като архитект в английската столица. Дария учи „Международно право“ в The City Law School, University of London и има амбиция да прилага усвоеното в международни компании.
Най-големите синове - Димитър и Георги
Държи ги строго. "Понякога чувам упреци от мои приятели, че се отнасям прекалено строго с тях. Така е. Когато човек има седем деца, се научава да е строг и справедлив с тях. Иначе ще му се качат
на главата. Парите могат да съсипят и най-образования и възпитан човек, ако той няма здрави морални устои"
Децата трябва да си заработят парите. "Полагаме усилия децата ни да не получават всичко наготово. Искам те сами да се борят с живота. Така ще изградят себе си като личности и ще открият най-ценните си качества. Затова и ги товаря с работа и не им позволявам да се чувстват като хора, на които всичко е позволено. Дали ще успея да наложа възпитанието, в което вярвам, или те ще тръгнат в друга посока – не мога да кажа. В крайна сметка всеки има свой път в живота".
Има слабост - двамата с Йордан колекционират лимузини. Имат модели, които са редки за Европа. "Можем да си го позволим и го правим открито и без да се крием. Ние не сме политици, за да се съобразяваме с това кой какво щял да каже. По цял свят има богати и бедни хора. Да се правя на беден, при положение че имам пари – това е лицемерие"
БРАТЪТ ЙОРДАН - СТАБИЛНАТА ВРЪЗКА
Двамата братя са като двете страни на една монета. "Ние взаимно се допълваме. Аз се занимавам основно с финансите и икономиката на фирмата. Брат ми има богато въображение – най-хубавите ни проекти са направени по негови идеи. С годините се чувстваме като две страни на едно цяло – невъзможно е било да стигнем това ниво в бизнеса без този тип отношения помежду ни", е признанието на Динко.
ДАНИЕЛА - ФЕЯТА, КОЯТО ГО ИЗПРАВИ ДО ОЛТАРА
Даниела се появи в живота му след шест връзки и шест деца. Обръгнал вече на чувства Динко сякаш беше затворрил сърцето си. Но любовта буквално го връхлетя, при това със сила, на която не можа да устои.
Даниела беше различна. И го увлече. Промени живота му. Накара го не може без нея. А тя пък заживя с ритъма на неговия бизнес ден.
"Отстоявали сме себе си и своето достойнство и сме воювали за любовта си. И до ден днешен се обичаме въпреки различията, въпреки миналото", споделя младата жена, овладяла с много такт трудната ситуация около тяхната връзка.
Даниела заведе Динко до олтара
Венчаха се преди година. Щастливи са. И около тях щъка седмият наследник - Борис.
Динко, Даниела и Борис Диневи
НЯМА ДА МИ СТИГНЕ ВРЕМЕТО ЗА ВСИЧКИ МЕЧТИ
На 60 Динко Динев не спира да мечтае, да строи и да развива бизнеса. Има ли връх, към който се стреми? "Имаме още доста работа по цялостното доизграждане на туристическото селище Диневи ризорт. Разработваме уникален комплекс „Планина–море“. Имаме още други проекти, които ще осъществим. Трябва да усъвършенстваме значително услугите. Изграждаме най-добрия морски курорт в тази част на Европа. Имаме много манастири за възстановяване около Свети Влас", изброява обектите, които са в графата "бъдещи". А те сякаш нямат край.
Живее с размах, с чувство за изпълнен дълг към родители и деца.
И не спира да мечтае: "Имаме толкова много нови идеи за осъществяване – единственото, от което се страхувам, е, че няма да ни стигне времето. Ние сме традиционалисти. Ще продължим да правим това, което умеем най-добре. Защото няма нищо по-хубаво от това да правиш нещата, които искаш. Да живееш живота с всичките му емоции – хубави или не. Да се справяш с препятствията, които срещаш по пътя към целите и мечтите си".
60 години, които Динко Динев извървя на шеметни обороти.
Иванка и Динко Диневи.
Проф. Божидар Димитров и братя Диневи.
Динко Динев подарява иконата на
пресвета Богородица на несебърския храм „Успение Богородично“,
осветена от грузинския патриарх Илия II.
Йордан Динев със семейство Паси.
Симеон Втори и братя Диневи.
Президентът Стоянов заедно с Динко и Йордан Диневи.
Христо Стоичков: Сърцето ми в Свети влас е при братя Диневи.
