Малко вероятно е Путин да се съгласи на среща на върха с лидерите на Украйна и САЩ, защото не иска войната да приключи, пише Джейми Детмер в коментар за Politico.
"Детайли, детайли. Неща, които трябва да се направят. Не ме занимавайте с детайли, просто ми кажете, когато са готови.“
Това е Джими Прайс, кокаинов барон от британския филм "Layer Cake“ от 2004 г. Но инструкциите на мафиота към подчинените му, дадени в неговия Мар-а-Лаго, еквивалент на затворения клуб в зелените покрайнини на Лондон, в крайна сметка оформят обстоятелствата за неговата гибел.
Доналд Тръмп също не е човек, който се интересува от подробности – освен може би когато става въпрос за създаването на луксозната му марка, за която се говори, че е обсебен от лъскавия интериор на хотелите, голф клубовете и казината си. Докато Тръмп може да се тревожи за това какви завеси да окачи в хотелските си стаи, когато става въпрос за дипломация, от която зависят десетки хиляди човешки животи, той проявява по-малко интерес към подробностите, като вместо това се фокусира върху личните взаимоотношения между лидерите.
Детайлите са за подчинените, като неговия държавен секретар "Малкият Марко“ и неговият приятел от голфа и пратеник навсякъде Стив Уиткоф, който за съжаление също има нестабилно разбиране за детайлите и проявява склонност да чува това, което иска да чуе. Тръмп просто чака те да му кажат кога мирът е готов.
Независимо дали го осъзнава или не, Тръмп е привърженик на "теорията за великите личности“ – идея, популяризирана от викторианския есеист и почитател на героите Томас Карлайл, според която историята се движи от изключителни лидери. Това пренебрегва по-сложната динамика на културата и историята, политиката и икономиката, пише Фокус.
А за Тръмп всичко е индивидуализирано – и всичко се свежда до личната химия.
По време на срещата си миналата седмица с шестима европейски лидери и Володимир Зеленски, Тръмп беше засечен от микрофона да обяснява на френския президент Еманюел Макрон, че Путин иска да "сключи сделка според мен“.
"Мисля, че той иска да сключи сделка с мен. Разбираш ли това? Колкото и лудо да звучи“, заявява Тръмп.
Оттук и коментарът му тази седмица за трудностите при организирането на двустранна среща на върха между Владимир Путин и Зеленски. Отново, всичко е въпрос на лична химия. Според него Путин не желае да се срещне с украинския си колега, защото "не го харесва“, и добавя: "Те наистина не се харесват“. Миналата седмица Тръмп говори за тях като за несмесими течности – масло и оцет.
Няма съмнение, че двамата не се харесват. Зеленски има пълното право да презира Путин, империалистическия цар, отговорен за нахлуването в страната му, което доведе до военни престъпления и до смъртта и раняването на десетки хиляди украински войници и цивилни, както и до отвличането на около 20 000 деца в Русия с цел индоктринация.
Вероятно и Путин не е ентусиазиран от Зеленски. В края на краищата, той е досадният лидер на страна, която отказва да се предаде, и е предизвикала могъщата имперска Русия и чийто дух на съпротива досега е бил несломим. Но това не е причината Путин да не е готов да се срещне със Зеленски.
От една страна, среща на върха с украинския президент би придала политическа легитимност на Зеленски, докато Кремъл отдавна твърди, че той няма такава – руският външен министър Сергей Лавров подчерта това в неотдавнашното си интервю за предаването "Meet the Press“ на NBC, като намекна, че Путин няма да може да сключи споразумение с него, тъй като Москва го счита за "нелегитимен“.
Но има и друга причина. Натрупването на пречки пред срещата на върха е неразделна част от стратегията на Кремъл да държи Тръмп на разстояние, като същевременно избягва – или поне се надява да намали – да предизвика гнева на Тръмп и евентуално да го подтикне да изпълни заплахата си за "тежки последствия“, освен ако Русия не е сериозна в намерението си да сложи край на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.
Тръмп не е посочил какви биха били тези последствия – "Няма нужда да казвам“, отсече той на пресконференция на 13 август. Вероятно, ако Тръмп някога имаше намерение да предприеме нещо, последствията биха включвали вторични санкции срещу страните, търгуващи с Русия, в опит да се пресече закупуването на руски изкопаеми горива. Това няма да срине Русия – ефективността на санкциите обикновено се надценява – но ще бъде много неудобно, като се има предвид, че руската икономика навлиза в рецесия и вече е надхвърлила целта си за бюджетен дефицит за годината.
Без да може да постигне нещо, което Путин да нарече победа, продължаването на войната срещу Украйна е полезно за руския президент. Резкият край на конфликта би могъл да застраши режима му, тъй като бързото излизане от военната икономика би повишило вероятността от опасни социално-политически борби. И според Ела Панях, социолог и научен сътрудник в изследователския център "Нов евразийски стратегии“, това би предизвикало "жестока и ожесточена конкуренция за намаляващите ресурси на всички нива на обществото“. Войната е полезна и за оправдаване на политически репресии – патриотизмът може да бъде полезен инструмент.
Продължаването на конфликта има и предимството да натовари допълнително европейските държави, които са в затруднено финансово положение, и рискува да разцепи и без това крехкия трансатлантически алианс. Отслабеният, разсеян и разделен Запад също служи на целите на съюзника на Путин, Си Цзинпин, който обмисля как и кога да погълне Тайван.
А с острата липса на работна ръка в Украйна, винаги съществува вероятност да се стигне до пробив на фронта, който Украйна да не е в състояние да обърне. Накратко, Путин може да спечели повече, ако продължи да настоява – повече територия, западни гаранции за сигурност, които са толкова разводнени, че са безсмислени, и ограничение на размера на украинската армия след войната. Това би подготвило почвата за по-късно възобновяване на руските военни действия в момент, избран от Москва. Както твърди бившият съветник на Тръмп по въпросите на Русия Фиона Хил, руският лидер "иска неутрализирана Украйна, а не такава, която е в състояние да устои на военен натиск. Всички виждат това, освен Тръмп“.
Как тогава най-добре да се играе с Тръмп, без да се подклажда гнева му, и в същото време да се запази неговата подкрепа? Вече се досещате: да се забъркат Рубио и Уиткоф в подробности и безкрайни усложнения – да се говори за "коренните причини“ на войната, да се натрупват отклонения и детайли и да се вкарват американските събеседници в заешки дупки в продължително упражнение по умела манипулация, в което мрачният Лавров е майстор.
И през цялото време да се обвиняват Зеленски и Киев за липсата на напредък в прекратяването на войната. Това е, което Лавров демонстрира в интервюто си за "Meet the Press“ – сочеше с пръст Зеленски и разчиташе, че обвинението ще се залепи за Тръмп, човек, нетърпелив към подробностите.
Припомнете си, че именно Лавров скоро след нахлуването рецитира по руската телевизия "Към клеветниците на Русия“ от Пушкин, поет, обичан от руските националисти, който пише, че конфликтът между славянските народи е семеен въпрос и не засяга никой друг.
"Това е само славянски род, който се кара помежду си, древен семеен конфликт, често съден, но все още безкраен, въпрос, който, бъдете сигурни, никога не можете да решите.“
