На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Те живели по времето на император Максимиан, който извършвал жестоки гонения срещу онези, които изповядвали Христовото учение. Императорът издал заповед да се издирят християните в столицата му гр. Никодимия и да ги предадат на съд, като обещал богата награда за това. Онзи, който укривал християни, бил заплашен със строги наказания. Езичниците започнали да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя.
Веднъж по указание на жители на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23-ма човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя, който отивал в езическия храм за жертвоприношение. Царят сам ги разпитвал, а те без страх изповядвали своята вяра. На заканите на владетеля, че ще ги подложи на мъчения, отговаряли, че не се боят да страдат за името на Исус. Разгневеният Максимиан заповядал да ги бият най-жестоко, но мъчениците останали непоколебими. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртие. След като ги измъчвали, ги отвели в преторията, за да запишат там имената им като осъдени на смърт.
На изтезанията станал свидетел Адриан, един от членовете на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните. Адриан започнал сам да ги разпитва каква награда очакват от своя Бог за тяхното търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан.
Слушайки и гледайки тия люде, той разбрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на тези светци мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Учуден от постъпката му императорът предложил на Адриан да се разкае, но той отказал.
Тогава царят се разгневил, заповядал да го оковат в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
Посетен е веднъж или няколко пъти и от жена си, която го насърчава да не се поддава на увещания и изтезания, в очакване на блажен задгробен живот. Той не се отрича от новата си вяра и е екзекутиран с останалите, а труповете им са изпратени във Византион. Там отива и Наталия, на която Адриан се явява насън и й възвестява близката й смърт. Тя настъпва безболезнено и тихо, в близост до гроба му.
Примерът на Наталия, която останала до съпруга си в най-тежките изпитания, се възприема като образец за семейна вярност и взаимна подкрепа. Църквата я причислява Наталия към светците мъченици, защото с душата си пострадала за Христос.
Народни традиции свързани с празника
В българските народни вярвания на този ден първият сноп овес се носи у дома и се поставя под иконите, за да не влизат зли духове в дома. Кръстът, направен за Адриан от две овесени клонки, също се счита за добър амулет.
На младоженци, които се венчават на този ден, се дава кръст от офика, вярвайки, че бракът им ще бъде така силен и неразрушим като този на светите Адриан и Наталия.
Именници празнуват днес
На 26 август имен ден празнуват всички с имената Адриан, Адриян, Андриан, Андриян, Адриана, Адрияна, Андриана, Андрияна, Наталия, Натали, Наталка, Наташа и техните производни форми.
