"Морето ме научи, че не е до колене. Морето може да е добър приятел, но може да бъде и голям враг. Трябва да обичаме морето, но трябва и да знаем, че то е голяма сила и ние сме прашинки в неговите очи и затова нека се отнасяме към него с уважение", сподели в интервю за Lupa.bg Петър Русев - старши спасител на Северния плаж в Бургас. Вече 25 години той е отдаден на професията спасител на плажа. Кореняк бургазлия, който обожава родния си град, всяко лято от началото на юни до края на септември Петър Русев бди за сигурността на туристите на Северния плаж.
Той е и инструктор по водно спасяване към Българския червен кръст, преподавател на ученици от първи до шести клас по водно спасяване. Обучил е над 5000 деца. За своята хуманна работа е получил различни награди, медали и грамоти от БЧК.
Петър Русев е роден на 7 декември 1970 г. Завършил е Музикалното училище в Бургас, специалност „Оперно пеене”. Работил е дълги години в Държавна опера - Бургас. Сега е оперен певец на свободна практика и когато не работи като спасител на плажа, пее в Бургаската опера.
В средата на август силният североизточен вятър и мъртвото течение превърнаха вълните в капан за неразумните туристи. А някои от тях се правят на смелчаци и не обръщат внимание на вдигнатия червен флаг на плажа, който забранява влизането в бурното и опасно море. Традиционно през месец август се появяват опасните явления в морето - мъртво вълнение, мелтем и сологан, когато вятърът образува големи подводни вълни и ями. У нас летният сезон на морето официално продължава и в първите дни на есента - до 30 септември. До тогава на охраняемите плажове задължително трябва да има спасители.
По думите му до 17 август 5-6 дни е имало мъртво вълнение – сологан и мелтем. " Това е най-лошото положение на плажа – мъртво вълнение плюс силен вятър и вълните достигнаха 6 бала. Половината плаж в Бургас беше залят от водорасли и боклуци, които бяха изхвърлени от морето. И имаше много удавници. Когато има големи вълни хората искат да скачат във вълните, но не осъзнават, че това е много опасно и вълните внезапно може да ги завлекат навътре в морето. Отначало започва със силен вятър, който беше 24 м/сек, което е 80 км/ч, който вдига големи вълни", разказва той.
И допълва: "А когато има мъртво вълнение сологанът може да продължи един ден, но може и 3, 5, 7 или 11 дни. При такова голямо вълнение морето започва да изхвърля водорасли. Защото Черно море е голямо, то е вътрешен басейн, дължината му е 1200 км, а ширината - 600 км. Граничи с шест държави - България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. На дълбочина до 150 метра има живот в Черно море. Под 150 метра няма живот, защото има сероводород. На дъното на Черно море има много потънали лодки и кораби. То е и много дълбоко - дълбочината му е около 2200 метра. Най-дълбоката част се пада в Украйна. При нас в Балканския залив дълбочината е около 40 метра."
Другото, което е важно за Черно море е, че няма голяма соленост. Солеността му е 18 промила, докато в Егейско, Бяло и Средиземно море е 38-40 промила. Колкото по-голяма е солеността на водата, толкова морето е по-безопасно и има по-малко инциденти и по-малко удавени. Защото водата ги държи на повърхността, има положителна плаваемост - това означава, че обектът е по-лек от обема вода, който измества, и като резултат той ще изплува на повърхността, казва спасителят.
Черно море е затворено море и затова се получават дънни ями, подводни течения, големи вълни, и затова то е много опасно. Черно море е най-опасно през август.
"Морето се преобръща на Илинден – от 20 юли до средата на август не е спокойно. Затова препоръчваме на хората да ходят на море от началото на юни до 20 юли. Това е най-хубавото време за плажуване. В началото на юни температурата на водата вече е над 18 градуса, защото под тази температура не е хубаво хората да се къпят, тъй като може да измръзнат", категоричен е Русев.
А от 20 юли до края на август морето преминава от лято към есен. След това септември е много благоприятен месец за плажуване и за плуване, защото тогава морето се е успокоило, вече минава към есента, температурата на водата почва да пада, и тогава излиза и рибата.
От средата на септември до края на октомври е време за риболов - тогава излизат чернокопът, паламудът, леферът, много вкусни и хубави риби, които всички рибари чакат с голям интерес, споделя той.
И издава, че спасителите се научили да се ориентират за това какво ще е морето и по чайките и гларусите. Ако те кацат сред вълните, морето ще се оправя. Ако се събират на групи на брега, ни чака лошо време и вълната ще се вдигне.
Той препоръчва хората да влизат в морето, без да са употребили алкохол и наркотици. "Сега водата е топла и няма проблем, но през юни, когато водата още не е достигнала 20 градуса, не трябва да се влиза с бягане и да се хвърляш в морето, защото водата е студена за тялото."
На неохраняемите плажове хората да влизат в група и един-двама души да стоят на брега и да наблюдават. Децата задължително трябва да бъдат държани и наблюдавани, категоричен е той.
И обяснява, че при силен вятър и вълнение, както е при мелтема, тогава изобщо не трябва да се припарва и до брега, защото от самия мокър пясък на брега морето може да те придърпа навътре. Когато има мелтем навсякъде е опасно. Както ви казвах, при сологана, който образува подводни течения и подводни дупки, също е опасно да се влиза в морето. При него на брега не е толкова опасно. Но при мелтема цялото море е опасно – самият бряг те поема и се давиш.
И съвтева, как човек може да се спаси от мъртво вълнение: "Погледнато отгоре подводното течение представлява река в морето. Ако се образува пяна означава, че там е течението. Широчината му обикновено е между 20 и 30 метра. Но скоростта на течението е голяма и може да достигне 20-30 км/ч. Докато един спасител в морето плува със скорост 5-7 км/ч. Да се плува срещу течението е невъзможно. Затова препоръчително е човек да се отпусне по гръб и да вика и да маха за помощ или пък, ако плува, да плува по диагонал и по такъв начин може да излезе от течението. Пак казвам хората трябва да легнат по гръб, да не се паникьосват и така няма да потънат."
Русев казв още, че северният и североизточният вятър са най-опасни. Те започват с голяма сила и вдигат голяма вълна, която подкопава дъното. И когато има дънни ями и подводни течения, образувани от вятъра, се получава опасно вълнение: "Тази година то изпревари графика си поне с две седмици. В изораните от талазите дънни ями, след утихването на вятъра, плъзват коварни подводни течения, които могат да завлекат и най-умелите плувци. Ние, спасителите, на всеки пост знаем къде има опасна зона – или дънни ями или подводни течения и там ограничаваме плуването. Слагаме въжета с колчета или пък малки шамандури, което означава, че това място е опасно за плуване и хората не трябва да влизат."
Дънната яма представлява 4-5 метра в диаметър във формата на бъбрек: "И както човек си върви по дъното, изведнъж пропада в нея. Правиш една крачка и на следващата потъваш. Ако човек попадне в дънна яма трябва да си поеме въздух и с леки отскоци да отскочи настрани или пък да легне по гръб, защото човешкото тяло има плаваемост, и да вика и да маха за помощ", препоръчва спасителят.
И заключава: "Морето ме научи, че не е до колене. Човек трябва да има респект към него. Морето е опасно. Както е добър приятел, може да бъде и голям враг. Има една поговорка: „Морето обича живите, не обича мъртвите.“ То веднага изхвърля удавниците. Основното е, че трябва да имаме респект към морето. Трябва да обичаме морето, но трябва и да знаем, че то е голяма сила и ние сме прашинки в неговите очи. Морето е благодат за нас, родените на сушата, но трябва да го уважаваме."
