На 13.08.2025 година министър-председателят Росен Желязков алармира, че конституционно заложеният институционален баланс е тежко нарушен, дори блокиран до степен на парализа.
Желязков имаше предвид нежеланието на президента Румен Радев да комуникира с правителството предложения по назначаването на главен секретар на МВР, на председател на ДАНС и на дузина посланици.
"Това не позволява в настоящия момент да се формират органите, свързани с националната сигурност, както и дипломатическата ни служба", посочи Желязков и даде знак как това може да бъде преодоляно - парламентът има основната грижа да се опита да възстанови това равновесие със съответните законови промени.
Според Конституцията президентът има право да издава укази за назначаване и освобождаване само на посланици.
Всички други кадрови правомощия в сферата на сигурността са му предоставени със закон от Народното събрание с цел да се уплътни балансиращата роля на държавния глава.
Тъй като Радев отказва да влезе в тези свои конституционни задължения - да бъде неутрален и балансиращ фактор, то Народното събрание може да внесе поправки в тези закони и да отнеме на Радев правото да издава укази за назначения на кадри от системата за сигурността и службите, за да не се парализира и блокира нормалното функциониране на ключови държавни органи.
Това не е прецедент в българската най-нова история.
Заявеното намерение на премиера Желязков за излизане от "блокиращата институциите ситуация" получи веднага отпор от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който категорично се противопостави на евентуални законодателни промени, които да отнемат правомощия на президента. Мотивът му:"Това ще доведе до концентрация на репресивна власт в управляващото мнозинство".
Ген. Атанасов обаче или има проблеми с менталността, или прилага двоен стандарт.
Ще му припомня, че в похода си за овладяване на властта Кирил Петков се беше фокусирал директно върху "обяздването" на ДАНС ДАТО, ДАР, воден от желанието си да ги превърне в "бухалка" срещу опонентите. Беше си възобразил дори, че ще назначи "свой човек за главен прокурор", който да подгони неудобните му противници.
Развявайки знамето за "реформа в службите", Кирил Петков фактически искаше да ги превърне в репресивни органи. Успя по отношение на МВР, което под ръководството на Бойко Рашков наистина стана бухалка, а самият Петков в качеството му на министър-председател с помощта на МВР арестува дори лидера на опозицията (17 март 2022 г.) - нещо, което нито един друг премиер преди него не си бе и помислял дори. Но не успя да подчини нито НСО, нито ДАНС или пък ДАР. Три месеца по-късно Петков и пепетата се сгромолясаха от власт.
Но той не се отказа от службите. Ходеше из Европа като гламав и разказваше как трябва да се реформират.
В цялата тази налудничавост на Петков мотиватор и двигател бе самият генерал Атанас Атанасов, който от години ляга и става с душевните си вълнения около службите.
В края на ноември 2022 година Кирил Петков и Атанас Атанасов (вече паднали от власт, служебен премиер е Гълъб Донев) заедно с още двадесетина депутати от ПП-ДБ се опитаха да "резнат Радев"- вече си бяха обтегнали отношенията с него - и внесоха в парламента предложение за законодателни промени срещу правомощията на държавния глава по отношение на службите. Обясняваха, че са водени от притесненията си за разрив между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, който би се отразил на работата на службите.
Две седмици по-късно Радев призна, че е бил първият излъган от Асен Василев и Кирил Петков и ги нарече „шарлатани“: "Беше грешка, че изобщо дадох шанс на тези хора“. Семето на злото обаче беше пуснато на политическата нива и "шарлатанията" продъпжи да вирее.
Без изобщо да им мигне окото, Петков и Атанасов решиха да отнемат на президента всички функции по назначаването и освобождаването на висшите ръководства на ДАНС, НСО, МВР, ДАР, като ги дадоха на изпълнителната власт и лично на премиера.
Тогава обаче това не бе смятано за концентрация на "репресивна власт", а знак за новия повей на "промяната" в държавността.
Но ако се прочетат внимателно предложените от тях закодателни текстове, ще се види, че става дума именно за "концентрация на репресивна власт". Защото за всички тези постове Народното събрание трябваше да приеме, че се назначават по лично предложение на министър-председателя. Ролята на Министерския съвет беше сведена до "гумен печат" върху неговия персонален избор.
И за да не бъда голословна и да опресня паметта на ген. Атанасов, предлагам заедно да прочетем върху какво се е разписал той преди три години.
Факсимилета вижте:
ТУК - att.FatwyVVPs5KA7znzUBhUyusaQnHuyDvsO4UjbTlpbeQ
ТУК - att.gZPi3rb7WB6mMAjL77YPG0wTspqt-JZq9mWu-q_UAZc
и ТУК - att.w6_RVBgWo0Rf4MtxYWWchBsQMIh73fm6jgqcacB6pfs
На 30.11.2022 година Кирил Петков, Атанас Атанасов и още 20 народни представители от ПП-ДБ внасят до председателя на Народното събрание Вежди Рашидов четири предложения, които касаят правомощията на държавния глава по назначаването и освобождаването на четири важни властови фигури от сферата на сигурността.
Първото предложение касае директора на НСО:
Назначава се от МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЛИЧНО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Петков и Атанасов предлагат изменяне и допълнение на Закона за НСО, според което се изземват функциите на президента по назначаването на шефа на Националната служба за охрана и се предоставят на министъра на отбраната, като предложението се прави лично от министър-председателя, а не от Министерски съвет като колективен орган.
Според законопроекта, шефтът на НСО се назначава със "заповед на министъра на отбраната", а не с "указ" на президента.
А НСО се преобразува в самостоятелна организационна структура към министъра на отбраната, пише още в предложението на лидерите на ПП и ДСБ.
Второто предложение визира главния секретар на МВР:
НАЗНАЧАВА СЕ ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЛИЧНО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДТЕЛЯ
В същия ден същите депутати от ПП-ДБ, водени от Кирил Петков и Атанас Атанасов, внасят до председателя на парламента предложение за изменение и на Закона за МВР по отношение на назначаването на главния секретар на МВР. Предложението е същото - от правомощията на държавия глава се изземват функциите по назначаването и освобождаването на главнния секретар на МВР.
Според вносителите"в двуседмичен срок от влизане в сила на този закон министър-председателят предлага, а МС назначава нов главен секретар на МВР", вместо това да стане по силата на указ на президента на републиката, както е до този момент.
В мотивите е записано: "Предложението е провокирано от необходимостта от ясна отговорност на ръководствата на МВР за изпълнение на задълженията на институцията в сферата на вътрешната сигурност в светлината на разпоредбата на чл.105, ал 2 от конституцията, според която Министерският съвет осъществява обществения ред и националната сигурност, както и общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили."
Вносителите Петков и Атанасов се обосновават: Съществуващият режим на назначение с указ на президента, освен че представлява смислово противоречие между ролята на президентската институция по Конституция и функциите на органите на реда като част от изпълнителната власт, е НЕУСТОЙЧИВ И СЪЗДАВА ПРЕДПОСТАВКИ ОПЕРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТТ НА МВР като отговорна институция за опазване на обществения ред ДА БЪДЕ СЕРИОЗНО ЗАСЕГНАТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВОПОСТАВЯНИЯ."
Нещо повече - лидерите на ПП-ДБ тогава предупреждават, че "при липса на ефективно взаимодействие между министър-предсетдателя и президента на репубриката (каквото наблюдаваме сега) ГЛАВНИЯТ СЕКРЕТАР МОЖЕ ДА СТАНЕ ЗАЛОЖНИК НА ТЕЗИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, което в крайна сметка подкопава доверието в неговата фигура и ПРЕЧИ НА МВР ДА ИЗПЪЛНЯВА ПРАВИЛНО ФУНКЦИИТЕ СИ".
Третото предложение се отнася до ръководителя на ДАНС:
НАЗНАЧАВА СЕ ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЛИЧНО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДТЕЛЯ
Депутатите от ПП-ДБ, водени от Кирил Петков и Атанас Атанасов, внасят проект за изменение и на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", според което назначаването на директора на ДАНС става с "решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя", а не с указ на президента на републиката по предложение на МС". Заместник-председателят на ДАНС се назначава по предложение на председателя на агенцията.
В мотивите за изменение на Закона за ДАНС Кирил Петков и Атанас Атанасов записват дословно:"Законопроектът предлага председателите на ДАНС, ДАТО, СВР, ДАР да се назначават от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, вместо по силатта на указ на президента на републиката".
Отново отбелязват, че "при липса на ефективно взаимодействие между министър-председателя и президента на репубриката СЛУЖБИТЕ И ТЯХНОТО РЪКОВОДСТВО НЕВЕДНЪЖ СА СТАВАЛИ ЗАЛОЖНИЦИ НА ТЕЗИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, което в крайна сметка подкопава доверието в тях и им ПРЕЧИ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ПРАВИЛНО ФУНКЦИИТЕ СИ".
И допълват: В исторически план се наблюдават прецеденти, при които МС предлага определено лице да заеме позицията на ръководител на служба, но президентът отказва да издаде указ за назначаването му - нещо, което наблюдаваме сега при президента Радев.
"Тази хипотеза наложи за един доста продължителен период от време конкретната служба да се ръководи от лица със статут на "временно изпълняващ длъжността", пишат тогава Петков и Атанасов, но ситуацията е същата и днес.
Четвърто, шефът на ДАР, ако е цивилен, се назначава по РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ"
По отношение на Закона за военното разузнаване Кирил Петков и Атанас Атанасов предлагат: "Когато за директор на службата е определен офицер от висшия команден състав на Въоръжените сили, той се назначава и освобождава с указ на президента по предложение на Министерски съвет. Когато за директор на службата е определен цивилен служител, той се назначава и освобождава с РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ".
Е, не е ли време да се сложи край на това заиграване със службите!
Явно президентът е обявил война на правителството и блокира работата на основни звена на националната сигурост. И това не може да продължава дълго, ако не искаме разпадът на държавността да се задълбочи. А пък ген. Атанасов да не се върти като фурнаджийска лопата и да заеме поне веднъж принципна позиция.
