Половината от учениците в професионалните гимназии в България се обучават в специалности, които не се търсят на пазара на труда. Това показва ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование отговаря на нуждите на икономиката.
Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация в различни сектори. През 2025 година индексът за страната достига 52,8 точки от максимум 100, което показва, че при около половината от учениците няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Различията между областите са значителни. На първите места се нареждат Добрич с 64,9 точки, Ямбол с 62,0 точки и Силистра с 60,2 точки, където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката - най-вече в селското стопанство и туризма.
На другия полюс са Кюстендил с 32,9 точки, Видин с 33,7 точки и Кърджали с 34,5 точки, където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика. София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в сектора на информационните и комуникационни технологии, транспорта и частично в преработващата промишленост.
Несъответствия по секториРазминаванията по сектори са особено сериозни. В селското стопанство заетите с професионална квалификация са едва 6 процента, докато учениците в професионалните гимназии, обучаващи се в това направление, са 9 процента.
В преработващата промишленост ситуацията е обратна - приемът по тази професия е само 12 процента, а заетите са 25 процента. В строителството има високо търсене с 9 процента заети, но нисък прием от 4 процента. В транспорта заетите са 10 процента при едва 2,8 процента прием.
Най-големи са разминаванията в информационните и комуникационни технологии - 19 процента от учениците учат това направление, докато работещите в тази област са под 2 процента. В хотелиерството и ресторантьорството се наблюдава свръхприем от 11 процента, но по-малка заетост от 6 процента.
Препоръки за реформиСистемата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса, е изводът в изследването. От ИПИ препоръчват реформи в няколко направления.
Едно от тях е по-широкото отраслово образование, развиващо езикови, математически и технологични умения, вместо силно специализираните паралелки. Ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
Според икономистите следва да има възможност за трансфер между специалности и учениците да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага. Нужни са и усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.
