Сърдечната недостатъчност засяга повече от 200 000 души в България, като честотата ѝ нараства с възрастта и най-често се проявява при хора над 75 години. Въпреки сериозността на заболяването, съвременната медицина предлага нови надежди за пациентите.
"Днес сърдечната недостатъчност вече не е присъда. Благодарение на напредъка в диагностиката и лечението смъртността е намаляла с 20%, а при някои пациенти наблюдаваме пълно възстановяване и връщане към обичайния начин на живот", подчертава доц. Борислав Ацев, кардиолог в УМБАЛ "Света Екатерина".
Заболяването представлява комплексно състояние, което се развива като краен стадий на редица сърдечни болести. Причините са многообразни - от исхемична болест на сърцето и инфаркт до сърдечни пороци, аритмии и артериална хипертония.
Четири етапа на развитие
Развитието на сърдечната недостатъчност преминава през четири ясно разграничени етапа. В първия етап пациентите нямат симптоми и изследванията са нормални, което често води до пропускане на възможности за профилактика при хора с хипертония, диабет или затлъстяване.
Вторият етап се характеризира с отклонения, видими само в лабораторните изследвания. В третия етап се появяват първите симптоми - задух, умора, отоци, сърцебиене и увеличаване на теглото. Четвъртият етап е най-тежкият, със силно ограничена физическа активност и изразени отоци.
Навременната диагностика е ключоваДоц. Ацев подчертава важността на навременното проследяване на рискови пациенти на всеки шест месеца с лекарски преглед и лабораторни изследвания. Лечението включва терапия на основното заболяване, инвазивни и неинвазивни методи, ехокардиография и други образни изследвания за оценка на помпената функция.
Модерните медикаменти и устройства като пейсмейкъри значително подобряват прогнозата на пациентите. Извънсърдечните причини за заболяването включват хормонални нарушения, злоупотреба с алкохол, наркотици и тютюн, инфекциозни и автоимунни заболявания.
Надежди за бъдещетоВъпреки че сърдечната недостатъчност остава сериозно заболяване, напредъкът в медицинската наука дава основания за оптимизъм. Съвременните терапии позволяват на много пациенти да водят пълноценен живот и да се върнат към нормалните си дейности.
Заболяването изисква постоянно медицинско наблюдение и дисциплинирано спазване на предписанията, но при правилно лечение прогнозата се подобрява значително.
