България отново се оказва в дъното на европейските класации - този път по инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Според най-новите данни на Евростат за 2024 година, страната ни заделя само 38,3 евро на глава от населението за наука, което я поставя на предпоследно място в Европейския съюз.
По-лошо от България е само съседна Румъния, която инвестира едва 19,1 евро на човек в научноизследователската дейност. На третото място отдолу е Унгария с 58,7 евро на глава от населението.
Европейското средно е седем пъти по-високо
Контрастът с европейските лидери е разтърсващ. Докато средното за целия Европейски съюз е 284,7 евро на човек, България отделя повече от седем пъти по-малко. Най-щедри към науката са Люксембург с 759,2 евро на глава от населението, следван от Дания със 586,8 евро и Нидерландия със 542,7 евро.
"Общо страните от Европейския съюз са увеличили с 3,4 процента средствата, които заделят за научноизследователска и развойна дейност през 2024 година до 127 милиарда евро", сочат данните на европейската статистическа служба.
Положителна динамика, но от много ниска основаВъпреки че България остава в дъното на класацията, има и добра новина - за периода 2014-2024 година всички страни от ЕС, включително и България, са увеличили инвестициите си в науката. Най-впечатляващ растеж показват Латвия с увеличение от 313 процента, Словения с 252 процента и Литва със 197 процента.
Относителният дял на България в общия европейски бюджет за научноизследователска дейност остава символичен на фона на средното увеличение от 57 процента за целия ЕС спрямо 2014 година.
Данните разкриват системен проблем в българската научна политика и обясняват защо страната изостава в иновациите и технологичното развитие спрямо европейските си партньори.
