Екипът на Министерството на земеделието и храните представи пред земеделския бранш изцяло разработена концепция за създаване, функциониране и управление на Взаимоспомагателен фонд – инструмент за подкрепа при управление на риска в земеделието. Това се случи в рамките на Тематична работна среща с участието на всички заинтересовани страни в МЗХ, съобщиха от пресцентъра на ведомството.
Очаква се инструментът да стартира до края на годината чрез удържане на 1,5% от директните плащания за сектор "Растениевъдство".
"Преди месец – месец и половина заявих, че се захващаме сериозно с тази тема. Тогава имаше немалко песимизъм дали ще се справим. Днес вече имаме изработена и структурирана концепция. Вложен бе много труд, за което благодаря на моя екип", заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Той подчерта, че взаимоспомагателните фондове се прилагат в много малко държави в ЕС, но България няма да отлага повече изграждането на този важен механизъм.
Концепцията включва правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, членство, методика за оценка и компенсиране на щети, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в рамките на ДФ "Земеделие", с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на щети.
Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, осигурени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).
Очаква се Взаимоспомагателният фонд да осигурява компенсации при загуби над 20% от доходите на стопанствата вследствие на неблагоприятни климатични събития. Компенсациите ще обхващат щети от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При наличие на застраховка стопанинът ще получи до 80% компенсация от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.
Предвиждат се два приема годишно за заявления – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съотношение 70:30 между първия и втория прием.
Според представения по време на срещата доклад на Европейската инвестиционна банка, загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да нараснат до 90 милиарда евро годишно. Сушата е идентифицирана като основният рисков фактор с най-голям принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в ЕС по вариация в добивите.
В допълнение бяха представени добри европейски практики за адаптация към климатичните промени чрез задължителни и доброволни мерки – в рамките на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), екосхеми и инвестиционна подкрепа. Сред прилаганите решения са изграждането на напоителни съоръжения, противоградни системи, прилагане на минимални почвени обработки, използване на устойчиви сортове и други практики, насочени към устойчиво управление на природните ресурси и намаляване на чувствителността към засушаване и екстремни климатични явления.
В рамките на срещата бяха обсъдени и предложения за прехвърляне на средства между интервенции от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като част от подготвянето на четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Предложенията ще бъдат обсъдени на предстоящо заседание на Комитета по наблюдение на Плана.
Участниците в Тематичната работна група изразиха удовлетворение от представената концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд. Концепцията ще бъде доразвита чрез допълнителни консултации със земеделския сектор и съгласуване на необходимите законодателни и подзаконови промени.
