България запазва позицията си на страна с най-ниското съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Това потвърдиха най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани вчера.
В края на първото тримесечие на 2025 година българският държавен дълг възлиза на 23,9% от БВП, което ни поставя на първо място сред всички 27 страни членки на ЕС. Непосредствено след България се нареждат Естония с 24,1%, Люксембург с 26,1% и Дания с 29,9%.
Европа с нарастващ дълг
Като цяло делът на държавния дълг в страните от ЕС продължава да се увеличава. Средното съотношение за Съюза достигна 81,8% в края на първото тримесечие на 2025 година, в сравнение с 81% през четвъртото тримесечие на 2024 година.
При страните от еврозоната ситуацията е още по-сериозна - показателят достигна 88% спрямо 87,4% през последното тримесечие на миналата година.
Най-тежко засегнатите страниНа противоположния полюс се намират страни със значително по-високи нива на задлъжнялост. Гърция води класацията с рекордните 152,5% от БВП, следвана от Италия със 137,9% и Франция със 114,1%. Белгия и Испания също имат тревожно високи показатели - съответно 106,8% и 103,5%.
Структура на дълга
Според Евростат, в края на първото тримесечие общият държавен дълг в ЕС се състои от 83,6% дългови ценни книжа, 13,9% заеми и 2,5% налична валута и депозити. При еврозоната съотношенията са съответно 84,2%, 13,3% и 2,6%.
Промени спрямо предходните периодиВ сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 година, 16 страни членки са отчели ръст на съотношението държавен дълг към БВП, докато 10 са регистрирали спад. България е сред държавите със подобрение - отчетохме спад от 0,2 процентни пункта.
На годишна база обаче ситуацията е различна. Спрямо първото тримесечие на 2024 година България регистрира увеличение от 1,5 процентни пункта, но въпреки това запазва водещата си позиция в Европа по този ключов икономически показател.
Данните на Евростат потвърждават традиционно добрата фискална дисциплина на България, която от години се нарежда сред страните с най-консервативно управление на публичните финанси в рамките на Европейския съюз.
