В третия ден на юлските Горещници - 17 юли, християнската църква почита паметта на Света Марина.
Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина приема християнството на дванадесет години и решава да посвети своята девственост на Бог.
Тъй като открито изповядва вярата, баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея.
Когато навършила шестнадесет години, срещнала управителя на Диоцез Ориент Олибрий. Пленен от красотата ѝ, той я харесва за своя жена. Тя не скрила от него, че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.
Редица чудеса се случили по това време с нея, докато била в затвора – раните й оздравявали, оковите й падали. Накрая било заповядано да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.
Марина (Маргарита) Антиохийска е канонизирана за Света Великомъченица през 494 година от Папа Геласий I.
През 1969 година Папа Павел VI я изважда от католическия календар, поради съмнението, че Света Марина никога не е съществувала. Тя е свалена от католическия календар заедно със Света Катерина Александрийска. От православната църква се почита на 17 юли.
За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Изобразяват я на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.
По традиция Маринден жените спазвали редица забрани – те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.
Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.
На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.
На Маринден празник имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела и Марчо.
