Дигиталната трансформация отдавна не е тема на бъдещето. Тя е реалността, в която компаниите работят, продават своите продукти и услуги, комуникират и създават стойност за клиентите си. За микро, малките и средни предприятия (МСП) това не е просто модерен тренд, а въпрос на развитие, конкурентоспособност, адаптивност и оцеляване. В условията на интензивна технологична динамика, подкрепата за МСП трябва да бъде стратегическа, навременна и най-вече ефективна.
Именно с тази цел Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия кандидатства и се включи в международния пилотен проект Digitrans, реализиран от Световната банка в три държави - България, Полша и Словакия. Проектът имаше за цел да отговори на ключовия въпрос, каква подкрепа е най-ефективна, за да се ускори дигитализацията на малките и средните фирми. Резултатите дават изключително ценна посока за бъдещите политики в тази област. В първата фаза на проекта бяха тествани 5 различни модела за дигитализация, ефективността и оперативната им приложимост върху 25 МСП. Разделени в 5 групи компаниите, тази фаза имаше за цел да установи коя комбинация от диагностика, обучение и консултиране е най-ефективна.Резултатите помогнаха да се оптимизират съдържанието, форматът и подходът на основния пилотен модел, така че подкрепата да бъде по-гъвкава, практична и съобразена с реалните нужди на бизнеса.
След успешното прототипиране в първата фаза, проектът Digitrans естествено премина към втората фаза обхващайки над 600 микро, малки и средни предприятия в България, Полша и Словакия. На база наученото, бе изградена цялостна програма с три основни компонента, интегрирана диагностика, обучение по управление на промяната и индивидуално технологично консултиране, комбинирани с финансови субсидии, за да се тества ефектът от различните видове подкрепа. Процедурите бяха опростени, съдържанието адаптирано спрямо нивото на дигитална зрялост, а самият процес - структуриран така, че да бъде лесно приложим и в по-широк мащаб. Компаниите бяха разделени в три групи, първата получиха субсидии в размер на 2000 евро, втората получиха субсидия плюс техническа помощ изразяваща се в диагностика, обучения и пътна карта за дигитализация на съответната компания и трета група, която се явяваше контролна, служеше за сравнение за да може в последствие чрез проучване на случаен принцип да се измери истинския ефект от интервенциите в другите две групи. След интервенирането получихме впечатляващи резултати. Компаниитеот втората група, получили комбинирана подкрепа постигнаха 2.5пъти по-голямо резултат в използване на дигитални инструменти, двойно по-често въвеждаха вътрешни организационни и управленски промени, включително процеси за вземане на решения, отчетност и анализ на данни.Също така отчетохме, че тези компании значително по-често използваха CRM и ERP системи пълноценно и ефективно. Интересен извод е и че тази група показаха по-добри резултати при микро предприятия, фирми с ниска дигитална зрялост и такива ръководени от женипредприемачи.Фирмите получили техническа помощ инвестираха допълнителни средства извън стойността на субсидията. За разлика от тях, фирмите, които получиха само финансова подкрепа, обикновено ограничаваха разходите си до размера на субсидията. Интересен извод от пилотния проект е, че собствениците, които надценяваха дигиталните си умения, постигнаха значително по-големи подобрения в сравнение с онези, които по-точно оценяват собствените си способности. Това ни подсказва, че свръхувереността би могла да улесни възприемането на нови технологии, макар и с риск от пропуски в прилагането, които обаче техническата помощ успешно компенсира.
Големият извод от проекта е, че финансирането е необходимо, но не е достатъчно. Предоставянето на субсидия без допълнителна помощ води до ограничени резултати. Много МСП използват средства за закупуване на софтуер, но не разполагат с капацитет да го интегрират реално в ежедневната си дейност. Закупуването на технология не е равнозначно на дигитализация. Истинската трансформация настъпва, когато тази технология започне да се използва ефективно и целенасочено. Капацитетът е скритата бариера, което го превръща и в тайната съставка за успех. Много МСП не знаят откъде да започнат, не разполагат с вътрешни дигитални компетенции и се затрудняват да направят правилен избор на инструменти. Затова индивидуалната диагностика и експертните консултации, предоставени в рамките на проекта, се оказаха ключов компонент за успех. Капацитетът е тайната съставка в дигиталната трансформация на МСП, защото именно той превръща технологията от разход в реална стойност. Проектът Digitrans ясно показа, че закупуването на дигитален инструмент (CRM, ERP, облачен софтуер и др.) сам по себе си не води до резултат ако фирмата няма знания как да го използва, организационна готовност, мотивация и увереност и способност да свързва технологията с целите на бизнеса си.
Digitrans не беше просто проект, а реален тестови модел, който комбинира финансиране, знания и опит. Посланието е категорично, че технологиите сами по себе си не водят до промяна, необходима е стратегия, управление и обучени хора, които да осъществят дигиталната трансформацията успешно. Истинската трансформация не започва с технологии, започва с визия, защото дигитализацията не е самоцел, тя е средство за развитие на по-гъвкави, конкурентоспособни и иновативни предприятия.
* Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Анализът му е изготвен специално за читателите на Dir.bg
