Скандалите в оредялата група на Доган продължават. Разслоението е факт. Вече трети депутат бяга от АПС и става независим.
Тази сутрин Мюмюн Мюмюн съобщи във Фейсбук: "В знак на несъгласие със случващото се, оставам в това Народно събрание като независим народен представител. Ще продължавам да защитавам интересите на хората. Няма да водя политика на разединение и няма да подкрепям такива действия от когото и да било".
Както вече писахме, Доган успя да скара дори малцината си поддръжници. От едната страна е смаляващата се парламентарна група на АПС, а от другата са също все по-малобройните активисти в страната. Те се сблъскаха по възможно най-дребнавата причина – името на Фейсбук-групата "Аз подкрепям Ахмед Доган". Въпросната група изигра важна роля през последната година за консолидирането срещу Пеевски, като в същото време се прокара ожесточеното разделение между двата партийни клана около Доган - на Юджел Атилла и на Джейнах Ибрямов. Фейсбук-групата се ръководеше от клана "Атилла" и се позиционираше като гнездо на верните на Доган, които искат да го върнат начело на ДПС, атакувайки яростно Ибрямов заради имунитета му. Постепенно между тази група и депутатите от АПС избуя конфликт - "Аз подкрепям Доган" обвиняваха парламентаристите на АПС, че не правят нищо, за да спрат Пеевски, и дори че скришом му помагат. Това създаде нетърпима обстановка в ПГ на АПС и депутатите почнаха да бягат и да стават независими.
Ето позицията на Мюмюн Мюмюн, който днес напусна групата на АПС
Фейсбук
През последните няколко дни проведох срещи и разговори със стотици хора – избиратели и партиен актив. На въпросите, които зададох, получих различни отговори. На по-масовите събрания хората реагираха по-емоционално, на индивидуалните срещи по-откровено, но всички бяха искрени. Надделя мнението, че не трябваше да стигаме до тук – да се нападаме с близки и познати.
Миналата седмица изразих недоволството си от случилото се и случващото се. Допускаме много грешки. За пример ще дам въпросната публикация на ДПС Пресцентър с призив да се преименува групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“. Аз съм присъствал на заседанията на ЦОБ и на ЦОБ и ПГ с областни и кметове, на които г-н Доган е изразявал това мнение и е декларирал точно тази позиция. Грешката вчера беше, че това трябваше да го каже той, а не да излиза тази позиция от Пресцентъра. С това той позволи да се нападне ПГ и ръководството за пореден път.
Същото се случи и с желанието на г-н Доган да подкрепим това правителство, а в последствие – да не подкрепим вота на недоверие срещу него. Тогава у хората остана впечатлението, че ръководството е действало против неговата воля. След което във въпросната група започнаха и продължават и до ден днешен нападки срещу партийното ръководството.
Извинявайте, но всеки има чест и достойнство! Всички тези хора, които нападате по толкова безскрупулен начин, изнесоха на гърба си огромна битка. Минаха и продължават да минават през много трудни за партията времена. За разлика от онези словесни нападатели, които не сме виждали нито през годините, нито на последните избори. Не се прави така. Вие демотивирате всеки, който е тук и иска да свърши нещо за тази партия и за единството на общността.
Няма кой да тръгне с вас да гради партия. Няма такива мазохисти.
През изминалите месеци изразявах своето недоволство от липсата на представителство от страна на г-н Доган. От изборите до сега, почитаният от нас през всички тези години лидер, трябваше да бъде при кметовете на общини и по областите.
Сега се чудим защо кметовете вече не са с нас. Ами защото се чувстват предадени и оставени да оцеляват САМИ. Дори и кметът на Минерални бани г-н Искендер не усети моралната подкрепа на лидера си след всичко, на което беше подложен и преживя през последната почти 1 година. Нещата можеха да бъдат много по-различни ако г-н Доган действаше навременно. Дори можехме да запазим своята партия.
Както и да имаме още по-добър резултат на изборите.
Сега след всичко това сме в очакване на действия за учредяване на нова партия. Всички чакат някого. Но кого? Още повече, че обобщението от разговорите ми е, че хората се обезвериха. Не вярват, че ще има действие в тази посока и че изобщо посоката е правилна. Както казах – разговорите приключват с: „Ти си там и виждаш нещата най-добре“, „Ти прецени“.
Каквото и да реша да направя, ще има и други мнения, както и нападки. Но това за мен не е нещо ново. Това е явление, което започна още по време на изборите и продължава и до ден днешен. Помня дните, в които бях в болница – както се случва на не малко хора – пак се изля помията върху мен, че съм предал хората и съм някъде другаде. Отново от няколко човека от групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“.
Тук обаче, дами и господа безгрешници от групата, няма роби. Аз не съм ви заложник, за да имате претенции към моите действия. Мен са ме избрали хиляди хора, а не няколко човека от тази група и още няколко, които се афектират от написаното в нея. Останете си в токсичната среда, в която живеете. Знам, сега отново ще ви стана неудобен, защото имам по-различно мнение от вашето по настоящата ситуация и това, което се случва. Но щях да ви бъда удобен ако стоя и кимвам с глава нали?
Истината е, че не се прави нищо за създаване на истинска партия, която да отговаря на очакванията на хората. Днес някои казват, че г-н Доган има план. Аз не вярвам, а и смятам, че ако ще се прави партия, то тя не трябва да се създава тайно с план, а съвсем прозрачно и открито с енергията на младите.
Съществуваше ясно формулирана визия за излъчване на млад председател, но и тази възможност бе целенасочено възпрепятствана.
Ако видим правилни действия в тази посока, аз и хората, от които съм получил подкрепа за това, оставаме в готовност да действаме в политическите процеси, но дотогава сме „Пас“.
Не одобряваме тези действия или бездействия.
В знак на несъгласие със случващото се, оставам в това Народно събрание като независим народен представител. Ще продължавам да защитавам интересите на хората. Няма да водя политика на разединение и няма да подкрепям такива действия от когото и да било.
Правя тази крачка с гордо вдигната глава, защото останах верен и лоялен – към себе си, към принципите си и към доверието на хората. Издържах най-важния изпит пред съвестта си.
С уважение към всички вас!
