20 процента от населението на страната или почти всеки пети, е с прекъснати здравноосигурителни права - това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването, съобщава БНР.
В него се цитират данни на Националната здравноосигурителна каса, според които към 1-и май 2025 година здравноосигурените с прекъснати права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо един милион и двеста хиляди души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за Здравната каса – намалени приходи от осигурителни вноски, подчертават експертите.
България е на първо място в Европейския съюз по така наречените "катастрофални“ здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. Средно около 50% от средствата за здравеопазване се доплащат пряко от гражданите, пише в анализа на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Ако някой не е здравно осигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус и това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ и социално слаби.
От Центъра припомнят, че здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца.
За близо 60% от неосигурените основната причина да не са осигурени е, че са безработни. Над една четвърт от неосигурените са с начално, по-ниско или основно образование. Значителен брой са български граждани, които живеят или са работили в чужбина. В анализа има редица предложения, сред които повишаване на осигурителната култура, мерки срещу неформалната икономика, прецизиране на данните и завършване на здравната реформа.
