Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това съобщи Димитър Ганев от изследователски център „Тренд" на пресконференция в Националния пресклуб на БТА, позовавайки се на данни от национално представително проучване.
Изследването е проведено в периода 12-18 май 2025 г. по метода „лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани и е възложено от компанията "Хелт Метрикс", специализирана в събирането и анализа на здравна информация.
Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, като 48% от запитаните посочват, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% казват, че имат затруднен достъп до качествена храна. Другите основни бариери са липсата на мотивация и липсата на надеждна информация.
"По-често водят здравословен начин на живот по-младите хора, с висше образование, с по-големи възможности, живеещи в София и в големите областни градове", отбеляза Димитър Ганев.
Лоши хранителни навици и ниска физическа активностПроучването показва, че всеки ден плодове и зеленчуци консумират 36% от запитаните. Преработена храна консумират ежедневно 9% от анкетираните, а 23% - няколко пъти седмично. Младите хора, живеещи в София, консумират фаст фууд значително по-често в сравнение с останалите групи.
Мнозинството от българите – 55%, не спортуват изобщо. Няколко пъти седмично спортуват едва 13% от участниците в проучването. Близо 60% от спортуващите казват, че го правят за здраве. Сред причините за липса на спортна активност анкетираните посочват възрастта си, липсата на време и липсата на мотивация.
На въпрос дали спазват диети 77% казват, че не са спазвали диета, а 3% отговарят, че редовно използват продукти, добавки или лекарства за отслабване. Инцидентно такива продукти използват 15% от запитаните.
Експертни мненияВеселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене" към дирекция „Обществено здраве и здравен риск" в Националния център по обществено здраве и анализи, отбеляза, че малко хора спазват режими на хранене, препоръчани от лекари. Основно информацията за храненето получават от приятели или онлайн.
"Трябва да се помисли как хората биха могли лесно да се консултират с лекари специалисти по диететика", коментира Дулева. Тя добави, че по данни от съвместно проучване със Световната здравна организация за периода 2008-2023 г., затлъстяването вече се среща по-често сред семейства с нисък социално-икономически статус, докато през 2008 г. е било характерно за семейства с висок статус.
Проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет към Медицински университет – София, подчерта, че със здравословно хранене могат да се избегнат сериозни заболявания. Тя посочи, че България е на шесто място в Европа по затлъстяване сред възрастните и на пето място по затлъстяване сред децата.
