„Членството на България в еврозоната ще бъде такова, каквото си го направим. От нас зависи. Твърд привърженик съм на присъединяването ни, защото страната трябва да прекрачи в сърцето на ЕС. Иначе сме в периферията – географски и икономически.“, коментира в предаването „Тази сутрин“ на БТВ Сергей Станишев, премиер от 2005 до 2009 г., бивш президент на ПЕС.
Политическа победа и последната крачка към пълноправното ни членство в ЕС
„Ние винаги се изненадваме – падне сняг през зимата – не сме подготвени, стане топло през лятото – вайкаме се. Недоумявам как отново някои са изненадани от конвергентния доклад, след като България твърдо е по пътя към еврото от 2020 г. Ясно е, че влизането в еврозоната няма да реши всичките ни проблеми автоматично. И не бива да има очакване за това. Помня, че по време на моето правителство хората очакваха 1 януари 2007 г. да напълни хладилниците им и отведнъж да заживеят по-добре. За толкова години в ЕС видяхме и меда – огромните инвестиции от европейски фондове и частни капитали, дошли у нас заради присъединяването, но и жилото – трудните решения, които трябва да вземем, ставайки част от големия пазар и следвайки правилата на Европа. ЕС не е безгрижен рай – трябва да се борим и да извоюваме позициите си.“
Правителството получи кауза до 1 януари 2026, трябва да мисли за след тази дата – по-дългосрочно
„Искането на президента за референдум събуди кабинета. Институции като КЗК, КЗП и НАП предприемат действия, защото наистина има спекулативно нарастване на цените. Пазарът е нещо много емоционално – някои търговци повишиха цените само заради очакването да приемем еврото и знаейки, че след присъединяването ще има по-строг контрол. Страховете на хората трябва да се адресират и всички митове и лъжи да бъдат оборвани с аргументи, откритост и прозрачност. Не бива да остава нещо неясно, дори и най-абсурдните твърдения.
Сега правителството получи кауза – до 1 януари 2026 г. то ще бъде стабилно и сплотено около приемането ни в еврозоната. Но какво следва отвъд тази дата? Трябва да се мисли по-дългосрочно. Светът се променя драстично, Европа търси път към връщането на своята икономическа мощ с приемането на „Европейски компас за конкурентоспособност“. Къде е българският? Трябва да започне сериозен разговор с всички сектори на българската индустрия. Нужни са интелектуално усилие и политическа воля, за се случи това.“
Попитан за липсата на консенсус в обществото за приемането ни в еврозоната, Станишев коментира, че „такъв липсва почти по всичко, но нека видим каква е алтернативата – 51 щат на САЩ, присъединяване към Руската федерация или отвъдморска провинция на Китай? Мнозинството от българските граждани са твърдо убедени в ползите от членството ни в ЕС. Да, редица неща не са перфектни – казвам го като бивш президент на ПЕС и евродепутат, но нека и ние се опитаме да го променим – отвътре.“
Европа не може да бъде успешна, ако стои на един крак
„ЕС изостава от САЩ и Китай в глобалната надпревара. Затова сега се предприемат мерки – нова индустриална политика, енергийна автономия, собствена търговска стратегия. Но Европа не може да бъде успешна, ако стои на един крак – гласът на страните от ЦИЕ трябва да бъде чут. Да, след 35 мъчителни години на преход, през които много хора загубиха позиции, доходи и перспектива – все пак сме се научили да бъдем по-гъвкави, има какво да дадем като опит. Но поотделно сме много малки, трябва да се обединяваме. Такъв опит правим следващата седмица с петото издание на Geen Transition Forum, където еврокомисари и българското правителство ще седнат в откровен разговор с бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди. Ще говорим за единния пазар с Енрико Лета и за предизвикателствата със световната икономика с нобеловия лауреат за 2024 г. проф. Дарон Аджемоглу.“
„Проблеми има бол, но нека отворим мисленето и сетивата си за предстоящото. Да търсим системен подход за справянето с кризите и ежедневните проблеми.“, заключи Станишев.
