В туристическия сектор в България от години има недостиг на работна ръка. Все повече работодатели са принудени да търсят служители от страни извън Европейския съюз. Въпреки че темата не е нова и проблемите са известни, процесът по наемане на такива работници остава труден, бавен и с несигурен резултат.
С настъпването на лятото, курортите по Северното Черноморие вече са готови да приемат туристи – хотелите и ресторантите са отворени, а морската вода започва да се затопля. Въпреки това, работодателите са притеснени, защото не могат да осигурят достатъчно персонал, за да предложат качествено обслужване. Затова отново се обръщат към наемането на хора от страни извън ЕС.
В курортен комплекс "Албена“ подготовката за лято 2025 е започнала още в края на 2024 година. Ръководителят на отдела по човешки ресурси, Татяна Джилянова, сподели пред БНР, че са подали документи за 800 работници – част от тях с краткосрочни визи (виза C за 90 дни), а други с дългосрочни (виза D – над 3 месеца). Най-големият проблем обаче е издаването на визите – няма достатъчно служители в посолствата, които да обработват заявленията навреме. Ако работниците от Индонезия и Узбекистан не получат визите си до 20 юни, това ще създаде сериозни затруднения, тъй като тогава сезонът вече ще е в разгара си.
Различна е ситуацията при Станислав Димитров – собственик на малък хотел в Кранево. Той е кандидатствал за 15 работници от Бангладеш, които в момента са в Дубай и искат да дойдат в Европа. Въпреки че е подал всички документи навреме, е получил отказ за всички и не знае защо.
Друг собственик на хотел, Виктор Лучиянов от Балчик, споделя, че от години работи с хора от Украйна и Молдова, при които процедурите са по-лесни. Но той също среща пречки – например вече две години не може да докара специалисти от Тайланд заради сложни административни изисквания.
Общо взето, хиляди хора искат да работят в България през лятото, но ако няма повече служители в консулствата, които да обработват документите им, те няма да могат да пристигнат навреме. Остава и съмнението защо някои работодатели получават одобрение без проблем, а други – само откази, въпреки че документите им са изрядни.
Ясно е едно – целият процес е муден и резултатът често е непредвидим.
