Ужасяващи разкази за условията в Ягода от близки на хора, приети там. Жена губи майка си броени дни след като я води в нелегалния хоспис.
Преди да почине, ѝ изпращат снимки, на които вижда, че възрастната жена е цялата в синини. Обясненията на персонала - възрастните хора често падат.
Този жена иска да скрием лицето ѝ от страх, че служители на дома могат да я разпознаят. 75-годишната ѝ майка е с деменция, макар и не в тежка форма, но приема медикаменти. Дъщерята започва да търси хоспис и така преди два месеца стига до Ягода. Първо по телефона.
„В сряда се чухме с господин Желев, каза че има едно свободно място и ако искаме още в неделя можем да я закараме, и я закарахме. Казахме му, че е дементно болна, попита ме какви лекарства взема, казах му, той каза - да, като на повечето дементно болни. Каза, че ако тези лекарства не действат, ще им дават техни лекарства, имало си психиатър, който ще им назначи лекарства“, коментира жената.
След няколко дни тя води майка си, но при приемането не я допускат да види условията вътре.
„Сложиха я в инвалидна количка, попитахме дали не можем да видим вътре, казаха не може, само тук до портала. Елате да ви оправим документите, оправиха документите , взеха таксата до края на месеца, и с това приключи. Бяхме толкова притеснени за нея къде отива“, разказва още жената.
Притесненията продължават и дъщерята настоява пред жена от персонала, която се представя като главна сестра да вижда майка си. Два пъти ѝ изпращат снимки от дома, на които възрастната жена е паднала от леглото и цялата в синини. Съдържанието им е шокиращо и въпреки разрешението на близките - не ги показваме.
„Снимките, които ми пращаха бяха покъртителни… Тези снимки, които ми изпратихте са наистина ужасяващи... На едната снимка беше надолу с главата паднала, на другата легнала, синя цялата. Преди това си спомням в един разговор, че носът ѝ беше син и ми казаха, че също е паднала. Когато говорихме по вайбър, носът ѝ беше като сцепен. Казаха, че е паднала. Аз си мисля, че са били заключени в тези стаи и изобщо не са поглеждани“, коментира жената.
Виждайки синините и раните на майка си, обяснени с множество падания, жената отново настояване да види на камерата.
„Тя само плачеше, нищо не казваше, само плачеше. Забелязах, че колкото пъти звъня беше облечена по един и същ начин - 2-3 седмици с една и съща блуза. В дома казаха да не носим много неин багаж, защото имало дрехи от дарители, помощи. Ние въпреки всичко занесохме каквото трябваше“, разказва жената, като допълва, че тази блуза дори не била на майка ѝ.
Оказва се, че в нелегалния хоспис решават да спрат и лекарствата за деменция на майка й, които жената пие с години.
„Те казаха, че майка ми е в толкова тежка форма на деменция, че няма смисъл да ѝ дават лекарства - няма какво да се подобри повече при нея . А тези, които е вземала до момента, не са й ги давали“, разказва жената.
Заради всичко това жената решава да прибере майка си, но се оказва късно . На 14- тия ден след приемането ѝ от дома звънят, че е починала.
„В 7 часа мисля, че беше , главната сестра пак ми се обади – „елате, бабата почина“. Аз изпаднах в шок, помня „бабата почина, имате два часа да отидете в погребална агенция, изпращайте някой да идва да я взема ...", споделя жената.
В смъртния акт е записано, че тя е починала от сърдечна недостатъчност, но според близките никога не е имала подобни оплаквания.
