Симеон Сакскобургготски, бивш премиер (2001-2005 г.) и цар на българите (1943-1946 г.), продава царската вила в град Баня, община Карлово.
Обява за продажбата на имота с прилежащите сгради и парк, проектиран и създаден лично от цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от недоволство. От сдружение „Заедно за град Баня“ предлагат имотът да бъде закупен от държавата.
В писмо, изпратено до председателя на Народното събрание, премиера, президента, областния управтел и мета на общината, се казва, че по този начин ще се гарантира защитата на обществения интерес, съобщава БГНЕС.
Дворецът в Баня или "Царска къща", е лятна царска вила в градчето Баня, Карловско. Използвана е от българския цар Борис III и рода му. Вилата е построена през 1929 г. в северния край на тогавашното село Баня по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Тя е сред 6-те частни имота на царското семейство Кобургготски и единствената частна къща, построена от Борис III. До 1998 г., когато бе реституиран имотът, той бе сред основните туристически атракции в община Карлово, но след това постепенно западна и бе затворен за посещения. Интересът към него обаче продължава, посочват от сдружението, цитирано от Радио Пловдив.
Борис III посещава Баня през 1925 г. след неуспешно лечение на ревматизма си в Хисаря. Тогава царят отсяда във вилата на своя приятел фабриканта Велизар Багаров. Царят оценява достойно преимуществата на Карловските бани и решава да построи своя лятна вила в близост до тях.
Земята, върху която е построена вилата, е била закупена от местните земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансамбъл е 10 дка, като 7 дка е площта на парка, прилежащ към комплекса. Като любител на ботаниката цар Борис III създава един великолепен парк в царската къща. През парка е преминавала малка рекичка, която е напоявала красивите растения, които днес са представени от блатната секвоя, дивия кестен, магнолията и много други. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води и на територията му има такъв лечебен минерален извор.
Вилата е построена в архитектурния стил на българския романтизъм, претворяващ духа на българската възрожденска архитектура с характерните за стила елементи и детайли като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а 5 дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци и други елементи, заимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и прислуга. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с 2 дъбови ковани порти. Царската вила е семпло обзаведена, без излишен лукс и блясък.
След отмяната на монархията в България през 1946 г. дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд в 90-те година на 20 век възстановява собствеността на двореца на наследниците на Борис III – княгиня Мария Луиза и цар Симеон II. Днес сградата съхранява автентична ориенталска мебел, картини от най-видни български художници, приближени и ценени от българската царска династия, като Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други.
Вилата е първият дом в България на цар Симеон II след окончателното му завръщане в родината, той и сестра му със свои гости и приближени често пребивават тук, а Баня е избирателната секция, където царят гласува. Комплексът е защитен с държавен статут на „паметник на културата“, за него се грижи Винарна „Розовата Долина“, винарната е известна с това, че от нейните 65 000 m² се произвеждат специални вина, ценени от Херман Гьоринг и Адолф Хитлер, от които във времената на СССР се доставят специално за Политбюро на ЦК на КПСС и лично за Леонид Илич Брежнев.
