Извънредните конвергентни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия за България отбелязват значителен напредък в изпълнението на критериите от Маастрихт, но същевременно предупреждават за рискове, пред които е изправена страната в средносрочен план.
Според анализа на европейските финансови институции, България е постигнала ключовия критерий за ценова стабилност с инфлация от 2,7% при референтна стойност от 2,8%. Въпреки този успех, в докладите се посочва, че инфлацията в страната вероятно ще се покачва през следващите месеци.
"Очаква се този темп да се покачва постепенно през следващите месеци, отразявайки увеличенията на косвените данъци и административно определяните цени, както и постоянния вътрешен ценови натиск", предупреждават експертите.
Особено внимание е обърнато на процеса на догонване, който според доклада вероятно ще доведе до положителни инфлационни разлики спрямо еврозоната в дългосрочен план. Експертите подчертават, че това се дължи на факта, че БВП на глава от населението и ценовите нива в България все още са значително по-ниски, отколкото в еврозоната.
Ипотечното кредитиране – потенциален рискКлючов риск, посочен в доклада, е свързан с ипотечното кредитиране и растежа на цените на жилищата, които остават стабилни и представляват заплаха от спирала на цените на кредитите и активите.
"Този риск се изостря от факта, че положителните инфлационни диференциали спрямо еврозоната може да не се самокоригират лесно, тъй като по-високата вътрешна инфлация може да доведе до по-отрицателни реални лихвени проценти по ипотеките", отбелязва докладът.
Според пролетната икономическа прогноза на ЕК за 2025 г. се очаква инфлацията да се повиши до 3,6% през тази година, преди да спадне до 1,8% през 2026 г. Експертите предупреждават, че прогнозите са обект на значителна несигурност, с рискове, наклонени нагоре.
Бюджетни предизвикателстваПо отношение на фискалната стабилност, докладите подчертават, че България понастоящем не е обект на решение за наличие на прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит е точно на нивото на референтната стойност – 3,0% от БВП през 2024 г., а държавният дълг е само 24,1% от БВП, значително под референтната стойност от 60%.
Въпреки тези позитивни показатели, институциите изразяват загриженост, че бюджетният дефицит се е увеличил през 2024 г. и остава значително над нивото си отпреди пандемията.
"Влошаването на бюджетното салдо през 2024 г. в сравнение с 2019 г. е 5,2% от БВП, което се дължи най-вече на влошаване на структурното салдо с 4,5% от БВП", посочват експертите.
Политическата нестабилност – заплаха за реформитеСпоред докладите, значително предизвикателство представлява политическата нестабилност в страната, която застрашава както фискалната дисциплина, така и изпълнението на необходимите структурни реформи.
"Страната е изправена пред значителни забавяния в изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост, до голяма степен поради политическата нестабилност", се казва в документите. Тази ситуация, според анализа, рискува загуба на средства от програмата "Следващо поколение ЕС".
Въпреки предупрежденията, общата оценка на докладите е положителна, като окончателното решение за присъединяването на България към еврозоната се очаква да бъде взето от финансовите министри на ЕС през юли тази година.
