Ново глобално проучване потвърди, че хората, които страдат от депресия на средна възраст или по-късно, са изложени на по-висок риск от развитие на деменция. Изследването, публикувано в eClinicalMedicine, е проведено от учени от Университета в Нотингам, Университета в Аделаида и Университета Къртин в Австралия.
Изследователите Джейкъб Брейн и Маха Алшарани подчертават, че депресията не е само проблем на психичното здраве – тя може да бъде и ранен предупредителен сигнал или фактор, допринасящ за мозъчни заболявания като деменция. Тъй като понастоящем няма лек за деменцията, идентифицирането и лечението на рискови фактори като депресията е от съществено значение за подобряване на общественото здраве и грижите за мозъка в световен мащаб.
Деменцията е състояние, което засяга паметта, мисленето и способността за вземане на решения и понастоящем засяга над 57 милиона души по целия свят. Разбирането на причините за нея е от жизненоважно значение за забавяне или предотвратяване на прогресирането ѝ.
Макар че по-ранни проучвания са показали връзка между депресията и деменцията, продължават дебатите за това кога депресията представлява най-голям риск – в средна възраст (на 40-50 години) или по-късно (след 60-годишна възраст).
Това ново проучване имаше за цел да отговори по-ясно на този въпрос, като комбинира резултатите от много предишни проучвания и проведе нов анализ. Изследователите използваха два научни метода: „общ преглед“, който събира резултати от няколко систематични прегледа, и „метаанализ“, който комбинира резултати от различни проучвания, за да се стигне до по-силни заключения.
Изследователският екип прегледа всички налични висококачествени проучвания, които разглеждат депресията и връзката ѝ с деменцията. Те добавиха и нови проучвания, които не бяха включени в по-ранни прегледи. След това анализираха данните въз основа на когато депресията е била регистрирана в живота на даден човек – в средна възраст или в по-късна такава.
Резултатите им показаха, че депресията на всеки етап е свързана с повишен риск от деменция.
Депресията в по-късна възраст обаче може да бъде особено важна. Тя може да не е само рисков фактор, но и ранен признак за началото на развитие на деменция.
Това е важно, защото ако депресията в по-късна възраст действително е част от процеса на деменция, ранното откриване и лечение на депресивните симптоми може да помогне за забавяне или дори отлагане на появата на деменция при някои хора.
Изследователите обсъдиха и възможните причини за връзката между депресията и деменцията. Те включват хронично възпаление в организма, промени в мозъчните химикали (наречени невротрансмитери), хормонален дисбаланс, свързан със стреса, и проблеми с кръвоносните съдове в мозъка.
Генетичните фактори и навиците на начина на живот – като лош сън, ниска физическа активност или нездравословно хранене – също могат да играят роля в увеличаването на риска от депресия и деменция.
Джейкъб Брейн, водещият автор, казва, че проучването подчертава колко е важно да се отнасяме сериозно към психичното здраве през целия живот на човека – не само за емоционалното благополучие, но и за дългосрочното здраве на мозъка. Той призовава системите за обществено здраве по целия свят да инвестират повече в услуги за психично здраве и да разглеждат депресията като критична част от усилията за превенция на деменцията.
В заключение, това проучване предоставя убедителни доказателства, че депресията, независимо кога се проявява, увеличава риска от деменция в по-късна възраст. То също така предполага, че депресията в късна възраст може да бъде ранен сигнал за увреждане на мозъка. Следователно ранното и последователно лечение на депресията може не само да подобри психичното здраве, но и да предпази мозъка от дългосрочни увреждания.
