Голям процент от българските граждани стават жертва, волно или неволно, на дезинформационни кампании. Мнението ми е, че информираността на хората трябва да се повиши, това препоръча бившият зам.-председател на ДАНС Петър Петров в интервю пред БНР.
В предаването "Неделя 150" той обясни механизма на дезинформационните кампании, целта и каква трябва да бъде превенцията, включително и от ДАНС.
"Съветът ми е да се направи нещо, защото ДАНС се ползва с доверието на хората и на сайта на Агенцията да има фактчек, портал за проверка на данните. Едно е да обясняваме, а друго е когато ДАНС казва, "това не е вярно и го подкрепяме с факти". Да не говорим, че оперативната дейност е затруднена по различни причини, но има неща, които е лесно да се направят", каза Петров, освободен от поста преди година и само ден, след като е получил признание от тогавашния председател Пламен Тончев, за професионализъм и прилагане на добри практики.
Петър Петров има над 20 години опит в системата на специалните служби.
"Винаги съм държал най-добрите професионални стандарти, потвърдено е от колегите и партньорските служби. Интересно за мен беше, че ден преди да бъда освободен, беше потвърдено от председателя Пламен Тончев, който описа моята личност като стожер на най-добрите практики в ДАНС. И на следващия ден е стартирана процедура по освобождаването ми", разказа бившият зам.-шеф на Агенцията за национална сигурност.
Според него е странно преместването на Тончев от ДАНС в Комисията по досиетата, "питайте него, хубаво е да го поканите".
Петров посочи, че всяка нестабилност в ДАНС води до несигурност в състава "и няма как да се гонят реалните цели, които са от съществено значение за цялото общество".
За мрежите на влияние – пропаганда, дезинформация в онлайн пространството, Петров обясни, че няма държава на Балканите, която да е изолирана. Но в България това влияние е по-силно от Гърция например, защото южната ни съседка не е била част от Варшавския договор и в соцлагера.
"Важно да се даде отговор на хората, кой е инициаторът и откъде идва дезинформационната стратегия, за да се манипулира мнението. Този инструментариум се използва от специалните службите, а психологическите операции е инструментаруим на едни руски спецслужби. Вижте в Румъния и не сме само ние като държава таргет на такива операции. Моето мнение е, че Русия няма да загуби империалистическото си виждане."
Той посочи, че има хора от службите, включително и действащ служител на ГДБОП, с повдигнати обвинения за шпионаж в полза на Русия, за които не се знае, дали да получи наказание.
"Ако няма наказани за определено деяние, защо другите да не го правят", посочва Петър Петров.
За работата на ДАНС, той коментира:
"Смятам, че има силен потенциал и много отговорни хора, добри професионалисти и само трябва да им се създадат подходящи условия, за да работят в тази посока. Условието е воля на държавно ниво, да има воля, че трябва да се противодейства. Ключово е манипулирането на големи групи хора, жертви на дезинформационна кампания. Рискът за националната сигурност е противопоставяне на големи групи хора в обществото."
