Синдикатите в готовност за протести заради ниско заплащане в няколко сектора. От КНСБ за пример дадоха медицинските работници. По техни данни за 4 години - от 2021-а до 2025 -а, заплатата на медицинска сестра е нараснала от 1500 на 1749 лева бруто.
При учителите този ръст за 4 години е от 1350 лева на 2283, на университетски преподавател от 1400 на 2600, а на шофьор в градския транспорт в София от 1609 на 2402. В същото време от синдикатите посочват, че по-високите заплати в някои сектори се дължат на извънредния труд, който полагат работещите, а не защото има изравняване на квалифицирани и по-ниско квалифицирани работници.
Недоволството на служителите в градския транспорт беше последвано от това на медицинските сестри, които също искат по-високи заплати и по-добри условия на труд.
„Като цяло за сектора основните заплати са между 1200 и 1800 лева за медицински сестри, рехабилитатори и лаборанти”, заяви Мая Иванова.Подобно на градския транспорт немалка част от месечния доход идва от извънреден труд, с който някои от медицинските специалисти успяват да вдигнат приходите си на над 3000 лв.„Те не се прибират вкъщи, работят на две смени, на два договора, почти не излизат от болницата. Основната заплата на една колежка, да кажем, е 1500 лева, плюс извънредните дежурства, с които доработва в същия график”, допълни Иванова.Според КНСБ извънредният труд е масово разпространен, но в България той е забранен, освен за определени професии. И за него има изисквания.
„Трябва да е ясно, че при тези изключения е както следва - 150 часа годишно, 30 часа месечно. Говоря за дневен труд 6 часа седмично и 3 часа между два работни дни”, твърди Тодор Капитанов.
Но, оказва се, реалността у нас е друга.
„Извънредният труд спрямо всички разходи е 34 процента от това, което получават. Средно по 817 лева на месец е извънредният труд”, каза Пламен Димитров.Експерти смятат, че задържането на нивата на заплатите в обществения сектор през последните години води много хора да искат осезаемо вдигане на заплатите. Но държавата няма как да изпълни исканията на всички така, както го искат.
„Ако наистина удовлетворим всички искания за заплати, но без да се знае какви реформи на кадъра ще се направят, най-вече административно - в публичната сфера, това ще означава доста бързо увеличение на бюджетните разходи. Ние стигнахме до ситуация, в която държавата разходва 45% от БВП на фона на 37-38 преди години”, каза Адриан Николов.Другата седмица медицинските синдикати ще имат среща със здравните власти, за да обсъдят исканията на здравните работници.
