В образователната система днес са деца, ученици и студенти, които ще бъдат активни и през 2075 г. - след 50 години. Това означава, че ние трябва да се опитаме да прогнозираме напред, но за пазара на труда можем да направим добри прогнози за пет години напред.
Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на националната конференция "Иновативно образование и професии на бъдещето", организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), предаде БТА
Знаем колко хора се пенсионират в дадена област и колко ученици и студенти учат. Ако прогнозираме десет години напред, става с много неизвестни и условности, които се увеличават, ако прогнозираме 20 години напред, коментира министърът.
Въпросът е как трябва да подготвим тези деца, които ще бъдат активни след 50 години, като не знаем какви ще бъдат професиите. Имаме много голямо основание да смятаме, че ще навлизаме в ера на все по-бързо и все по-често променящи се професии. Голяма част от професиите няма да съществуват и дори да останат една част от днешните професии, те ще бъдат много по-различни - като характер и необходими знания и умения, изтъкна Вълчев.
Има няколко фундаментални промени във външната среда, които изправят образователните системи пред предизвикателства по отношение на обществената им задача, парадигмата им, организацията им, а все още системите на училищното образование са изградени на традиционния класно-урочен принцип. Но в същото време се променят няколко неща, едното е, че ще се сменят много по-бързо професиите и най-вероятно нашите деца ще живеят в десетилетия, в които ще се сменят три пъти професии, добави министърът.
Традиционните системи - на професионално и на висше образование, са настроени към това, да има една професия през живота. Това означава, че ще има все повече адаптивни обучения, микро квалификации и е възможно системата на професионалното и висшето образование да се адаптира към един по-гъвкав и краткосрочен модел, коментира Красимир Вълчев.
Другата фундаментална промяна е, че сигурно бъдещите професии ще изискват по-голяма интегралност на знанията, а сега системите на професионално и висше образование са настроени към по-тясна специализация, обясни той.
Сега изкуственият интелект замества по-лесно специализираните знания и по-трудно работните места и хората, за които се изискват комплексни знания, работа с хора и се изисква емоционална интелигентност. В този смисъл пак сме изправени през значително предизвикателство и това означава бакалавърските програми да са по-широки, техническото образование да включва хуманитарни дисциплини и обратното, каза още министър Красимир Вълчев.
