България може да се присъедини към единната валута на 1 януари 2026 г., въпреки че местните опасения относно приемането ѝ продължават, пише Politico, цитирано от "Фокус".
Според изданието ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока.
След години чакане няколко висши служители заявиха пред POLITICO, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат благословията си в доклада, който ще бъде публикуван следващата сряда.
Присъединяването на България към еврото би помогнало на страната да стимулира търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието си в Брюксел.
"Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България — ние ще участваме в процеса на вземане на решения на ЕЦБ“, заяви пред Politico Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия левът - местната валута - беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата върху решенията по паричната политика на ЕЦБ, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., централният банкер на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния ѝ вътрешен продукт, влиянието му върху Съвета ще бъде ограничено.
Опасенията продължават
Критиците обаче предупреждават, че този ход не е безрисков. Приемането на еврото може например да предизвика поне еднократно покачване на цените, като това особено ще навреди на по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесът ще се възползва от преминаването от стара в нова валута, предупреждава изданието.
В средносрочен план се предвижда ниските вътрешни цени да се приспособяват към по-високите европейски норми благодарение на увеличената търговия в рамките на блока. Това е моделът за наскоро приетите страни като Словакия, Естония и Литва, като всички те първоначално са преживели покачване на инфлацията.
Опасенията са, че най-остро инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.
"[Избирателите в селските райони са скептични] не защото са евроскептични, а заради страховете от повишаване на разходите за живот", заявява Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.
В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев разтърси цялата страна, след като обяви по-рано този месец, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.
Това обаче е малко вероятно да бъде разрешено от Конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
В изказване във вторник българският премиер Росен Желязков заяви, че референдум само би всял страх сред хората.
"Няма смисъл във време, когато нацията трябва да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде само от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и всява страх в тях", заяви българският премиер.
София в момента е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевия процент - едно от най-големите препятствия в процеса досега.
За да се присъедини към еврото, средният темп на инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.
През 2024 г. това бяха Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).
Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да се повиши до 3,6% тази година - доста над нивото от 2,1% в еврозоната за 2025 г. - до голяма степен поради увеличението на ДДС върху много артикули в началото на годината.
