Проф.д-р Маргарита Пешева
Всяка игра на малкия екран може да е умна, да предлага важни послания и ценности, както и оригинални идеи и стратегии за нашето национално развитие. И обратното. Родният тв екран за жалост предлага многобройни примери за различни тв игри, част от които не са особено полезни за националния зрител.
„Аз обичам България”е тв игра, която е българска версия на нидерландската игра I Love My Country, създадена от Джон де Мол и Talpa Media. В нея известни личности играят различни игри с въпроси, които показват техните знания за историята, географията, културата, традициите и обичаите в дадена страна. В периода 2011–2017 играта се излъчва в Нова телевизия, водеща е Евелина Павлова. От 2024 г. играта се излъчва от bTV, водеща е Александра Сърчаджиева, като капитаните и участниците периодично се сменят.
КОНТЕКСТ
По установен формат играта съдържа няколко кръга, в които участниците показват (и проверяват) своите знания за Родината. С тази цел играта започва с въпроси, които се отнасят до географията и историята на България, добрата ориентация на играчите с посочването на конкретно селище на дигиталната карта на България. Играта е медиен продукт, който по формат има развлекателен характер - в нея има бенд, певица и съответно – много въпроси, които тестват музикалните знания и култура на участниците, свързани с България.
Въпросите често са необичайни (дали Джон Атанасов е посещавал България?), някои от тях тестват познанията на участниците за думи от всекидневието, уличния жаргон, някои класически изрази, наложени в българското съзнание от телевизията – например Мичмана и неговия коментар на Световното първенство по футбол през 1994г.: „Господ е българин!”/На кой аниматор принадлежи филмът „Сляпата Вайша?”/Какъв цвят е първото яйце, което боядисваме за Великден?/Чие е стихотворението „Аз съм българче?”.
В ”Майстори на четката” участниците рисуват популярни български изрази (гол и бос/цъфнал и вързал/за нула време/шапка на тояга) като членовете на отбора трябва да познаят кои са всъщност нарисуваните изрази. Така се тества дълбочинното знание за редица особености на българския национален характер, през призмата на уличния жаргон и неговите етични константи. Защото Родината е и това, което е извън официалния език и реч, тя е също популярната фразеология на улицата, механата, панаирът. Там се ражда онази стихийна любов към българското и родното, което невинаги се облича в официална фразеология.
Матео, детето в ролята на „Властелин на неудобните въпроси”. Неговите въпроси са по–скоро логически задачи:”Коя порода куче може да скача по–високо от двуетажна къща?/Какво прави една бананова кора на пода?/. Това са всекидневни изрази, които показват знанията за България откъм нейното всекидневие, изпълнено с ритуали, магии, древни обичаи. Но те също са Родината, органична част от нейната плът и кръв.
Много интересна е играта „Машина на времето”. Тук има списък от забранени думи, които капитанът на отбора няма право да използва. Например за клавиатура (пишеща машина/клавиши), за куфар(багаж/пътуване/чанта/дрехи), за гоблен( конци/бродерия/шия ). Всъщност рубриката тества степента на познаване на вседневния език и реч, който е неизчерпаем резервоар за развитието на официалния, стандартизиран език.
Играта „Героите сред нас” също е много интересна. Участникът в нея има право да отговаря само с да или не какво е неговото конкретно постижение? В дадения случай героинята е изплела най-дългата мартеница в света, цели 12 м признат рекорд на Гинес. Или пък – героиня, която е олимпийски шампион по спортно катерене. Тук много важно е посланието на водещата: ”Супергероите невинаги са само в комиксите. Правете добро. Най-важното е да останем човеци”.
Играта „Родна реч”, в която думите се четат отпред назад и обратното – отзад напред. Тя е доста сложна за онези участници, които слабо познават българския език. Например–юфка/препятствие/вързоп/жълъд/басня и др.
„Колелото на съдбата” е последната игра в „Аз обичам България”.
Нейната цел е да покаже дадения играч колко много обича Родината и колко знае за нейните успехи и победи. В тази игра и към двата отбора се задават интересни въпроси: например: ”Колко вида животни са установени в Черно море?”/”Колко от българите спестяват пари?”. На първия въпрос и двамата капитани не дават правилен отговор, те се колебаят под и над числото 300, а всъщност истинското число е 1966 видове! На втория въпрос Вергов, като капитан на единия отбор, почти познава, че 23% (истинското число е 22% ) от българите имат спестовни влогове. Различните видове игри, с помощта на развлекателни елементи въвеждат и налагат знания за българското образование, култура, език и традиции, които са твърде важни за развитие и налагане на националната идентичност невсякъде по света. Както в Нидерландия, където е измислена тази игра,така и навсякъде по света.
МОДЕРАТОРИТЕ НА ИГРАТА
Александра Сърчаджива е водеща, която отлично се справя с трудните задачи, които играта поставя пред всеки тв водещ. Тя показва много ефективна комуникация с капитаните, участниците и публиката. Убедено и с нужната артистична публичност, уверено прави популярен прочит на многобройните правила, които се съдържат в отделните игри. „Не пренебрегвайте Родината, защото тя е наша!”, казва водещата и отправя този девиз към голямата тв аудитория, за която тв игра всъщност е предназначена. С много висок професионализъм тя контролира отделните етапи на играта, успешно парира някои свръхимпровизации или търкания между участниците.
Капитаните и участниците в двата отбора имат важна роля за динамиката и темпото на играта, за нейното „обличане”в много смях, шеги и настроение. В това отношение Юлиан Вергов като капитан на единия отбор е ненадминат по артистизъм, безкрайни гегове и импровизации.
Борислав Чучков, в началото на сезона е по-въздържан, дори твърде сериозен, но в последните епизоди почти „настига” Вергов по шеги и ефект на присъствие в студиото.
Бендът, българските песни, които участват в различните рубрики на
играта, усилват нейното игрово начало, която има една основна цел – да разширява и обогатява знанията на тв зрител за българската история, географските особености на Родината, нейния език, традиции и обичаи. Всичко това се доказва и от данните на агенция ГАРБ. Нека видим какво показват
РЕЙТИНГИТЕ, АУДИТОРНИЯТ ДЯЛ
В началото на сезона, след преместването на „Аз обичам България” в неделя в същия часови пояс, в който се излъчва „Като две капки вода”по Нова телевизия, води до спад на зрителския интерес към играта. Това се дължи най-вече на големия зрителски интерес към „Капките”, които са музикален формат – шампион по рейтинг и аудиторен дял. Но по Великден, на 20 април 2025 г., в часовия пояс на „Капките”, които са в почивка, и Нова излъчва игрален филм „Аз обичам България” постига рейтинг 8,9% и най-висок аудиторен дял от 28,3%. Най-висок рейтинг 10,3,% и аудиторен дял 24,7% играта постига на старта, когато в същия часови пояс се излъчва Hell,s kitchen.
В последния епизод на сезона „Аз обичам България” отново постига висок рейтинг 9,5% и аудиторен дял 27,1% , които са по-високи от рейтинга и аудиторния дял на Нова, която излъчва игрален филм в този часови пояс .
Следователно „Аз обичам България” има много висока принадена медийна стойност, която де факто е несъпоставима с музикален формат „Като две капки вода”, който има изцяло развлекателен характер. Но дори в този формат се представят някои от вечните песни на България и конкретни музикални изпълнения, които отдавна имат статут на национални ценности.
Всъщност профилът на „Аз обичам България” е най-вече образователен и след това - развлекателен. Това донякъде предполага по-различна структура на неговата тв аудитория. Играта има особено важно значение за националната идентификация на зрителската аудитория с Родината и всичко българско. Тя наистина е отличен тв продукт, в който успешно се инвестират творческите възможности на сценаристите, водещата, капитаните, участниците. Всички те отлично се допълват по време на играта и постоянно търсят надмощие в това много интересно състезание по родинознание.
Голямата национална стойност на тази игра е, че тя по същество надхвърля строгите правила на тв програмиране. Играта, освен медийна, изпълнява и особено важна национална роля – на обединител и съживител на българския национален дух и характер. В забавно-образователна форма тя представя събития от историята и географията на България, български традиции и обичаи, с които заслужено се гордеем, музикални песни и национални рекорди, които ни карат да се чувстваме повече българи, да ценим и милеем за родното. Колкото повече зрители съпреживеят телевизионната игра като българи, толкова по-добре ще е за познанието и уважението към България и националното. Ще бъде само от полза, ако в новия сезон тв програмиране на играта се съобрази с нейната толкова голяма и важна образователна цел и национална идея.
ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИГРАТА
Това е голямата необходимост да се чувстваме българи, постоянно да учим и разширяваме своите знания за Родината. Играта припомня на българския зрител, че Райна княгиня заминава за Русия и учи там за акушерка. А Петър Берон учи в Сорбоната и като истински патриот отказва френско гражданство и се връща в България. В тази игра знанията за българското и родното са изцяло безкористни, ето защо наградите не са парични, а са във формата на български продукти. Най-често това са зеленчуци (кисели краставички), плодове (тикви) или луковици на цветя, които родната българска земя е произвела.
„Аз обичам България” е не просто голям успех на bTV, който й осигурява висока гледаемост и национална популярност. Важното е разширяването на нейната обществена функция и публичен авторитет, които една национална тв мрежа дължи на своята аудитория. От многобройните тв игри, които запълват програмите на трите национални тв мрежи, тази игра е от особено голямо значение за просветителската и културна роля на bTV в националния тв ефир. „Аз обичам България” учи и просвещава българския зрител какво е Родината всъщност и как трябва да бъде познавана и обичана – всеотдайно и до последен дъх.
