Малко над 4 000 са новопостроените жилища, въведени в експлоатация от началото на тази година. Те са предимно двустайни, със средна площ от 70 квадратни метра и стоманобетонна конструкция. Най-големи са тези в област Видин, а най-малки - в Плевен. Столицата пък е мястото, където се строи най-много.
Според Националната статистика новопостроените жилища през 2025 г. се намират в малко над 1000 сгради. Преобладаващата част от тях са къщи. 16% са жилищните кооперации. За същия период от време са били съборени и над 200 здания с 260 жилища в тях.
За първото тримесечие на годината най-много жилищни имоти са въведени в експлоатация в столицата – над 1300, като това се случва на фона на 9000 души ръст на населението в града. По численост следват готовите за обитаване жилища в област Бургас, които са близо 620, докато жителите на областта край морето са нараснали с 4500. Следва област Варна, където жилищата са със 100 по-малко, но сградите, в които се намират, са повече от тези в Бургас. Това означава, че става въпрос предимно за къщи. Не малък е и ръстът на жителите, който има във Варна – те са станали с 3300 повече.
Списъкът на областите с най-много новопостроени жилища от началото на годината продължава с Пловдив. Неговите нови 2000 граждани имат на разположение 420 нови жилища. Следват Стара Загора и област София, които са първите дотук, където населението не бележи ръст, а спад с по около 1600-1700 души за последната година.
Въпреки това обаче не малко нови жилища са били завършени и в тези области. За три месеца и двете са се обновили с между 60 е 130 жилищни сгради. В Стара Загора са наблегнали на кооперациите, а в София - област – на къщите. Смолян пък е областта, в която за първите три месеца на годината няма нито едно пуснато в експлоатация ново жилище.
От какво са изградени? Както през последните години, така и сега, стоманобетонната конструкция преобладава. Над 75% от новите домове са такива. Една пета от тях са изградени от тухла, а старите панелни жилища вече твърдо остават в миналото, тъй като почти никой вече не използва панела за направата на жилищни сгради.
Средната площ на един нов български дом е 68.5 квадратни метра. Най-често срещани са двустайните и тристайни жилища, като броят им е почти равен и нараства за сметка на всички останали. През 2025 г. малко над 10% са въведените в експлоатация четиристайни. Приблизително толкова са петстайните и жилищата с още повече стаи – било то апартаменти или къщи. Едностайните са вече под 3%.
Според данните на Националния статистически институт най-голям е средният размер на жилищата в област Видин – над 150 квадрата. В област Кърджали са 120. Най-натясно пък ще живеят в Разградско – със средна площ на жилище от 47,5 квадрата и в Плевен – с 46.
