Смъртността в България е най-високата в Европа, а детската смъртност е 1,5 пъти по-висока в сравнение със средните стойности за Европа. Това показват най-новите данни за смъртността и продължителността на живота в България, предоставени от Института за изследване на населението и човека - Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН).
През 2023 г. и през 2024 г. общият коефициент на смъртност в България е 15,7 промил (‰), а през 2024 г. - 15,6‰, сочат данните. През миналата година в страната ни са починали 100 736 души. Въпреки че спрямо 2018 г. (16.2‰) смъртността бележи лек спад, тя остава най-високата в Европа, където средният общ коефициент на смъртност е 10.8‰ за 2023 г.
Между 1960 и 2023 г. очакваната продължителност на живота е нараствала с приблизително една година на всеки 10 години между 1960 г. и 2023 г. и достига 75,8 години. Това означава, че очакваната продължителност на живота се е върнала и дори слабо превишава достигнатите равнища преди пандемията от COVID-19. Въпреки това животът се е удължавал по-бавно в сравнение с другите страни в Европа, където очакваната продължителност на живота е 81,4 години през 2023 г.
Значителен принос за удължаване на живота има намаляването на детската смъртност в България, която през 2024 г. е най-ниска откакто се измерва този показател – 4,5 ‰, показват още данните на института. Въпреки това тя е 1,5 пъти по-висока в сравнение със средното за Европа.
Наблюдават се отчетливи регионални различия между областите в страната като през 2024 г. областта с най-нисък общ коефициент на смъртност е София - град (11.3‰), а с най-висок е Видин (24.3‰). Смъртността в селата е 1,5 пъти по-висока (20.7‰) в сравнение със смъртността в градовете (13.8‰). При детската смъртност различията са още по-големи, като детската смъртност в селата (7‰) е близо 1,7 пъти по-висока в сравнение със същия показател градовете (4,2 ‰) през 2023 г., се допълва още в данните от института.
