Свети великомъченик Николай Софийски, когото църквата почита днес, е един от най-големите светци на България.
Малки частици от мощите му, запазени след като тялото му е изгорено, се пазят в столичния храм "Св. Николай Софийски". Гробът на светеца е на лобното му място, където е изграден параклис на ул. "Цар Симеон" 125.
Св. Николай Софийски е роден в Янина (днешна Гърция). Бил благочестив, прехранвал се като обущар. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.
Турците вече твърдо решили да го присъединят към своята вяра. Поканили го на обед, подир който всички изпили по чаша турски шербет, но само Николай от това питие заспал в дълбок сън. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той разбрал какво е станало, прибрал се и не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.
Много мохамедани, които били крайно враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Нахвърлили се срещу него с ругатни и закани. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.
На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там - при "Трите кладенци" (Юч бунар) - той бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана.
От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата, които и сега се пазят в църквата "Свети Николай Софийски", издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след смъртта му.
На 17 май всяка година Българската православна църква прославя и светите Баташки мъченици. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в съслужение с архиереи и свещенослужители ще отслужи съборна света Божествена Литургия в старинния храм "Св. Неделя", където се пазят мощите на светците, загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци през април 2011 г.
