Апел: Правната общност да защити демокрацията от суспендирането на Конституцията чрез референдум

Свикването на противоконституционен референдум, съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция, заявяват 40 преподаватели от юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в апел до правната общност и гражданите (кои са подписалите се виж по-долу).

Те призовават професионалната общност на българските юристи „да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната“.

Поводът за апела им е предложението на президента Румен Радев Народното събрание да свика референдум, на който да бъде поставен въпросът: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.

„Като хора, избрали правото за свое професионално призвание и житейски път, и водени от отговорността да преподаваме право на идващите поколения български юристи, се чувстваме длъжни да изразим своята дълбока тревога и да алармираме за опасността от опита Народното събрание да бъде подтикнато да свика национален референдум в противоречие с Конституцията на Република България и в нарушение на ангажиментите, поети с присъединяването на страната ни към Европейския съюз“, заявяват преподавателите.

И посочват, че при наличието на Решение №3 от 8 февруари 2024 г. по к.д. №13/2023 г. на Конституционния съд свикването на подобен референдум би представлявало нарушение на Конституцията. „Правно необосновано е президентът на Републиката да предлага на българския парламент да пренебрегне конституционната уредба на страната и задълженията ѝ като член на Европейския съюз“, пишат юристите.

И заявяват: „Такъв акт подкопава доверието между България и нейните партньори в Европейския съюз, уронва международния ѝ авторитет и най-вече поставя под въпрос конституционните устои на българската демократична държава и принципа на върховенството на правото – основополагащ за българския правен ред“.

Те напомнят, че демокрацията е завършен модел на организация на обществото, публичната власт и правото. Той гарантира управление, основано на волята и правата на гражданите, изразени и защитени в установените от Конституцията форми.

„Опитът парламентът да бъде поставен в положение да свика противоконституционен референдум представлява акт, който – съзнателно или не – цели суспендиране на българската Конституция и връщане на страната десетилетия назад, зачерквайки достиженията в обществения и правния ѝ напредък след 1989 г.“, категорични са преподавателите от юридическите факултети.

Те отправят призив към професионалната общност на българските юристи да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната.

Призовават Народното събрание да не нарушава Конституцията и да не поставя под въпрос мястото на България в Европейския съюз.

И се обръщат към българските граждани с апел за „осъзнато и отговорно участие в един от най-съдбоносните моменти в съвременната ни история и чрез активната си позиция да не допуснем страната ни да бъде върната назад в своето развитие като свободна, правова и демократична европейска държава“.

Апелът е подписан от:

1. Ас. Александър Кацарски, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
2. Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
3. Гл. ас. д-р Борислав Ганчев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
4. Доц. д-р Боряна Мусева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
5. Доц. д-р Васил Пандов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
6. Доц. д-р Велина Тодорова, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
7. Доц. д-р Венцислав Петров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
8. Гл. ас. д-р Виктор Токушев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
9. Доц. д-р Деяна Марчева, Департамент по право, НБУ
10. Ас. Димитър Гочев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
11. Доц. д-р Димитър Деков, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
12. Гл. ас. д-р Димитър Стоянов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
13. Гл. ас. д-р Димитър Топузов, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
14. Доц. д-р Ева Касева, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
15. Проф. д.ю.н Екатерина Матеева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
16. Ас. д-р Екатерина Методиева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
17. Доц. д-р Здравка Кръстева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
18. Доц. д-р Ивайло Костов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
19. Доц. д-р Иван Стойнев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
20. Гл. ас. д-р Илиан Байчев, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
21. Доц. д-р Искра Владова-Недкова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
22. Доц. д-р Катерина Йочева, Департамент по право, НБУ
23. Доц. д-р Красимир Манов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
24. Ас. д-р Кристиан Райчев, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
25. Ас. Люба Ковачева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
26. Гл. ас. д-р Мартин Бъбаров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
27. Доц. д-р Мира Манолова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
28. Ас. Мирела Андреева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
29. Доц. д-р Ралица Костадинова, Департамент по право, НБУ
30. Гл. ас. д-р Силвия Спасова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
31. Доц. д-р Силвия Цонева, Департамент по право, НБУ
32. Доц. д-р Симеон Гройсман, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
33. Доц. д-р Станислав Костов, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
34. Ас. Стоян Мадин, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
35. Гл. ас. д-р Христина Танчева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
36. Доц. д-р Христо Христев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
37. Гл. ас. д-р Цвета Попова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
38. Ас. д-р Цветелина Байрактарова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
39. Гл. ас. д-р Цветелина Димитрова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
40. Доц. д-р Юлия Захариева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“