На 11 май българският народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.
Този ден се утвърждава през Възраждането като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий - създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата.
Те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Светският празник за Св. св. Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язика" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.
От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г.
От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската дyржава, нашите вyзрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
Имен ден празнуват: Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Метко, Мето, Мечо.
