Автор Августа Манолева
Тази година Старозагорската опера отбелязва 100 години от създаването си. През 1925 г., с премиера на операта „Гергана“ от основоположника на оперния жанр в българската музика, композитора “първо поколение” Георги Атанасов, се основава единствената постоянно действаща извънстолична оперна трупа в България, която в 1934-а е преименувана на Старозагорска общинска опера.
През 1946 г. се обособява като държавен културен институт Народна опера–Стара Загора, под прякото ръководство и финансиране на Министерството на информацията и изкуствата.
Първите основи в града се полагат още през 1897 г. с формирането на градски оркестър и преминават през: изграждането на музикалното дружество „Кавал“ – 1860 г., с оркестър при Дружеството – 1902 г.; 1898–1912-а се създава военен духов оркестър; а до 1920 г. още: училищни хорове, оркестри, музикално-театрални състави. 1949 се обособява балетна формация, която изпълнява и самостоятелни творби.
През годините оперният, балетният състав и оркестърът натрупаха богат репертоар както общ, така и самостоятелни програми. В събота (10 май) симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора за първи път ще гостува на сцената на зала „България”.
Избрали са да се представят с емблематични за джаз класика Джордж Гершуин творби – „Кубинска увертюра” и „Рапсодия в синьо”, както и Симфоничната картина „Порги и Бес”. Гост-солист ще е известният пианист Константин Костов. На диригентския пулт е маестро Ивайло Кринчев.
Джордж Гершуин е смятан за един от най-великите мелодисти на ХХ век. Умело слива джаз елементите и класическите оркестрации на двата стила чрез прилагане на различни техники от джаза. Рапсодия в синьо е негово ключово композиционно и разпознаваемо произведение.
Поръчано е от лидера Пол Уайтман, като съчетава елементи от класическата музика с ефекти, повлияни от джаза. Представено е премиерно на концерт, озаглавен „Експеримент в модерната музика“, на 12 февруари 1924 г. в Aeolian Hall, Ню Йорк. Групата на Уайтман изпълнява рапсодията с Гершуин, който свири на пианото.
С написването той е имал намерение да нарече произведението си „Американска рапсодия“, но брат му – Айра Гершуин, подсказал заглавието Рапсодия в синьо след посещението им на изложбата на импресиониста Джеймс Макнийл Уистлър, където сред платната имало названия „Ноктюрно в черно и бяло”, „Аранжимент в сиво и черно” и подобни.
Първоначално рапсодията е създадена за две пиана, през 1924 година е оркестрирана за пиано и джазов състав от работещия при Уайтман професионален музикант Ферд Грофе, осъществил две години по-късно и прочутата днес версия за пиано и симфоничен оркестър.
Гост-солистът Константин Костов, освен пианото – на 11-годишна възраст вече е солист на Врачанската филхармония – още от ученическата скамейка се занимава с композиция и импровизация. 2024-а получи отличието „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци като пианист и композитор – за високи постижения в областта на джаза.
Пътя на джаз музикант Константин избира при кандидатстването си в НМА „Проф. Панчо Владгеров“ и след това в Мюнхенската музикална академия където е студент на един от титаните на джаз пианото проф. Леонид Чижи.
Още докато следва, през 2003 година е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition; работи съвместно с известни музиканти като: Peter O`’Mara, Leszek Zadlo, Duschko Goykovich, Guido May, Claus Reichstaller, Johannes Faber, Peter Tuscher; свири на фестивалите Regensburg Jazzfest, Münchner Jazzfest, Jazz Segäwerk, Stainway Jazzfest и много други. А на следващата година след дипломирането си през 2007-а, в същия университет, който завършва – Hochschule für Musik und Theater München, печели и конкурс за доцент по джаз пиано, където преподава до 2023 г.
Често концертира в Япония на фестивалите: Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto – Jazz RAG, Yokohama Jazzfest, изнася и концерти в различни техни клубове. В Полша свири с музикантите: Агниешка Хекиерт, Цезари Конрад, Павел Панта, Кшиштоф Кубишин и участва във фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице, като наред с концертите води и уъркшоп по джаз пиано в училища и академии.
Освен че свири със знаменитости като Robby Ameen и Gregory Porter, от 2020 г. пише активно симфонична музика, както и за Бигбенда на БНР.
От 2015 година Ивайло Кринчев е главният диригент на Старозагорската опера. Преди това е бил диригент в Бургаската опера и Бургаската филхармония (1990–1996), а в следващите години и директор на Бургаската опера (1996–1999).
Работил е като артистичен директор и диригент за продуцентска агенция „Евростейдж”, Амстердам, Холандия, чрез която дирижира множество оперни спектакли в Холандия, Португалия, Испания, Франция, Швейцария.
Преподавателската му работа е свързана от 1993 г. с Националната музикална академия и специалностите „Оперно пеене с диригент” и „Оперно-симфонично дирижиране”. Започва като хоноруван преподавател – минава през щатен преподавател – доцент (от 2005) – професор (от 2015) – заместник ректор (2016–2024).
От 2002 г. е с постоянни изяви в Южна Корея: изнася майсторски класове по дирижиране и оперна интерпретация в различни университети, осъществява гостувания на симфонични и камерни оркестри. Диригент-постановчик е на операта „Бътерфлай” от Джакомо Пучини в гр. Куангджу (2007). През 2018-а отново е гост-диригент в спектакъла на „Аида“ от Верди.
Богатият му оперен и симфоничен репертоар, дирижирането на много симфонични оркестри, оперни театри и престижни фестивали в България и в чужбина са заслужено взети под внимание, когато през 2020 година получава високите отличия „Емил Чакъров” и „Златното перо”.
