Автор: Антония Стефанова
От 23 до 27 април 2025 в Бремен се проведе деветнадесетото издание на най-голямото в света джаз-изложение „jazzahead!“, на което си дадоха среща всички протагонисти в бранша – музиканти, лейбъли, агентури, организатори на фестивали и представители на медиите – общо 3000 делегата от над 60 страни.
А паралелно с изложението във фестивалната програма бяха представени общо 130 концерта на над 40 сцени. В шоукейс (Showcase) програмата под наслов „Reconnect“ на 3 сцени се изявиха общо 38 интернационални бенда, подбрани от международно жури, като тази година страни-партньори за втори път бяха Испания, Франция и Швейцария.
За тези страни бяха предвидени общо 9 от шоукейс концертите. А по време на „Клубната нощ“ жителите и посетителите на Бремен имаха възможността да се потопят в магията на джаза при 85 концерта в общо 35 локации – в познатите клубове но и в редица музеи, църкви, кораби, барове и хотели, разположени из целия град – с един билет, включващ и ползването на градския и на регионалния транспорт. А новото тази година беше сцена за концерти на открито през всички фестивални дни при свободен вход.
И действително тази концепция за широка достъпност и голямо стилово разнообразие на концертите – между джаз, фънк, афробийт, класическа музика, фолк, електроника и други музикални жанрове привлече към фестивалната програма над 23000 посетители!
По време на изложението посетих щанда на България, чийто домакин бе Българска музикална асоциация (БМА) и разговарях с Мила Георгиева, заместник председател на асоциацията и с Марина Василева, член на нейния управителен съвет.
АС: Здравейте, бихте ли представили дейността на вашата асоциация.
МВ: Ние сме най-голямата застъпническа асоциация на българските музикални изпълнители, развиваме много дейности – като законодателни промени, различни инициативи, които отварят възможности за музикантите, за тяхната работа и за развитието им и извън страната. И това събитие на което участваме тук вече няколко поредни години от 2019 г. насам, е част от нашата международна дейност с която се опитвасме да подпомогнем българската музикална сцена да се популяризира и извън рамките на нашата страна.
АС: Кое е новото във вашето участие на изложението тази година?
МГ: Лично за мен новото са контактите в посока на образователните инициативи, които нашата организация подема за модернизиране на образованието в сферата на изкуствата - с фокус музика и за създаването на малко по-подготвени за сцената и за професионална реализация кадри, а не просто инструменталисти, каквито подготвят до този момент нашите училища по изкуствата.
Става дума за предприемачество, базови основи на самопродуциране, мениджмънт, маркетинг, запознаване със законите за авторски права. За щастие голяма част от останалите държави са от много години вече навлези в тези процеси, така че имама от къде да черпим добър опит.
АС: А имате ли вчеталения, от къде идва най-големия интерес към вашето представяне на това изложение.
МГ: Съвсем естествено на това събитие има най-голям интерес от страна на артисти, които търсят възможности за изяви в нашата страна. Но това е съвсем обяснимо, тъй като на това изложение съотношението между артисти и техни представители и потенциалните „купувачи“ - фестивали, които наемат артисти е 80% към 20% и съвсем нормално е те да се интересуват от възможности за изява в страната ни, както и от фестивали, които са представени на щанда.
Тъй като ние сме домакини на българския щанд всеки, който е от България и е част от този сектор – независимо от това дали е артист, фестивал, клуб или организация - ние го представяме на щанда. Освен това хората търсят и контакти и ние гледаме да сме полкезни за тях с каквото можем.
АС: Видях че във вашата делегация има и български изпълнители като Камелия Тодорова, Милен Кукошаров и др., те с каква цел са тук?
МГ: Те идват за да видят изложението, да създадат контакти. Mного важно е и да слушат концертите за да са наясно с това, което в момента се търси, харесва и въобще да видят къде се намира в момента джаза в европейски и в световен мащаб.
АС: А какво е мястото на България в концертната програма на „jazzahead!“?
МВ: На миналогодишното издание на фестивала в „Клубната нощ“ участва българската групa Clavexperience и то благодарение на дългогодишните усилия на Българска музикална асоциация. И тук големият проблем от една страна е липсата на експорт-офис в България и изобщо на устойчиви експортни политики и инструменти за изнасяне на българско изкуство в чужбина – не говорим само за музика а за всички изкуства.
Ние нямаме национална политика в сферата, което отваря една сериозна пробойна в тези процеси. А от друга страна – колкото и да не звучи политически коректо – ние сме Европа но и не сме съвсем Европа, в този контекст по-скоро сме в периферията. Западна Европа все още не припознава България като износител на костуем джаз.
Продължават да ни свързват с Брас бендове а ла Гуча – с този тип джипси джаз, което за съжаление не отговаря на реалността. Ние имаме изключително високо качество в джаза и то не от пет или от десет години – ако върнем лентата назад имаме и „Акустична версия“ и „Зона Це“, а в съвремието ни и вече млади, много талантливи артисти – и качаество и количество имаме вече!
АС: На какво се дължи според вас тази остаряла представа за българския джаз?
МВ: Малко по-консервативни са според мен държавите от Западна Европа, но и както казах ние нямаме политики за изнасяне, за популяризиране на изкуството ни, това са дефицити, натрупвани с години...
АС: А какво бихте си пожелали за идната година, в каква посока иската да разширите дейността си, какво бихте искали да постигнете?
МГ: В контекста, в който се виждаме днес на това място, който е част от усилието ни да подпомагаме популяризирането на българската музика си пожелаваме, ако се видим догодина пак тук, да сме успели в дългогодишната си борба да обясним значението и смисъла на думата експорт по отношение на музика и музикална индустрия и се надявам да сме постигнали целта си да имаме устойчиво финансиране от страна на държавата – по подобие на всяка една европейска страна с развита музикална сцена.
Не само в Западна Европа, и в Централна Европа тези организации като нашата са изключително силни и много се надявам да сме постигнали чуваемост за нашата кауза, защото все още не срещаме разбиране от съответните институции за това какво представлява експорта и какви са механизмите му, и че не става дума за едни пари за път, а за цялостна политика с много, много компоненти.
АС: От сърце пожелавам успех на каузата Ви!
