Самостойната православна църква, нашата азбука и писменост, духовност, книжовност и богата култура ни съхраняват и до днес като народ със собствено лице пред света и със свой доказан и всепризнат принос към европейската и световна духовна и културна съкровищница.
Това се казва в патриаршеското и синодално послание, което бе прочетено на съборната света литургия в катедралния храм „Успение Богородично“ във Варна по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. Посланието бе прочетено от Мелнишкия епископ Герасим, главен секретар на Светия синод.
Във втория ден на месец май празнуваме паметта на светия равноапостолен български княз Борис I Михаил покръстител. С неговото име и неговото колосално по мащабите и значимостта си дело свързваме най-важният духовен, културен и цивилизационен избор, който народът ни е направил през цялата своя хилядолетна, изпълнена с превратности история. Всичко онова, което сме днес като народ и общество, като църква и държава, дължим първо на Бога, който е подателят на всяко благо и добро, и след това на Светия наш равноапостоелен владетел, който в благоприятното за това време поема историческата отговорност да свърже завинаги съдбините ни със светото православие, създавайки всички необходими условия за утвърждаването ни в неговите изконни и непреходни истини, за да може започнатото от него да пребъде в поколенията и във вековете, за да живее и днес с чистата и непорочна православна вяра в божия син, се казва още в документа.
Епископ Герасим припомни, че Варненската и Великопреславска митрополия е домакин на поредица от празнични събития, с които Светата православна църква, заедно с научната общност, отбелязва годишнините. Това е естествено, тъй като в днешните предели на епархията са местата, съхраняващи и до днес спомена за тези преломни събития, които справедливо можем да наречем люлката на църквата и християнството в православна България. Бихме искали радостта от тези чествания да достигне до всяко сърце и да подбуди всички към още повече ревност в подвига на благочестието и в делото на благовестието, в което пръв наш пример и образец, наш небесен застъпник за всички времена е Св. Борис I Михаил покръстител, завърши той.
Литургията води Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, в съслужение с членове на Светия синод и варненски свещеници. Той отправи сърдечна благодарност за топлото гостоприемство и прекрасната организация за почитането на този празник и отправи молитва към Бога митрополит Йоан да има многоплодно служение за слава на Божието име и за спасението на всички православни християни и целия народ на Варненска и Великопреславска епархия.
Покръстването е повече от велико събитие, то докосва всяко българско сърце, за да усети какво се е случило в онзи важен IX век както за светата ни църква, така и за българската история, каза варненският владика. Той пожела на патриарха дълголетие, пълносветителско служение, великотърпение в делата на Църквата и снизхождение в отношенията на хората, които са много разнородни в своите чувства, мисли и идеи.
На службата присъства областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, която подчерта, че българският народ е посочен от Бога да приеме писмеността и поздрави всички с навършването на годишнините.
Много е важно, че Варна бе избрана да честваме тези годишнини, тъй като епархията е изключително значима в историята на утвърждаването на християнството и българския език, посочи в словото си кметът на града Благомир Коцев. Той също поздрави патриарх Даниил за избирането му и му пожелава да бъде силен и мъдър духовен водач на българския народ.
На литургията присъстваха още ректори на университети, политици, общественици. По-късно днес тържествата продължават в Плиска, където в 18:00 ч. в двора на Голямата базилика ще бъде отслужен молебен, последван от празничен концерт.
На 3 май, събота, в 10:00 ч. патриарх Даниил ще служи молебен в храм „Св. Три Светители“ в Шумен. В 11:15 ч. в Корпус 1 на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ ще започне пленарна научна сесия, посветена на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност.
